Читать «Дори да си отидат» онлайн - страница 12

— Красива сте, мадам — рече Зентапо, без да я гледа. — Човек не се насища да ви гледа. Нима трябва тая красота…

— Репродукция! — прекъсна го тя, решила, че той й се самопредлага.

Психиатърът преглътна надигналото се в гърлото му отвращение. Вяло разтърка с шепи лицето си, дълго го търка, а когато го откри, срещна широко отворените й очи. Сега те не бяха както обикновено, студено заповядващи, а стоплени от молбата-очаквапе. Той се втренчи внимателно в тях, хвана отново ръцете й. Не беше нужно да се напряга особено, защото тя вече с желанието си почти се самохипнотизирваше. Сигурно си имаше готов в мозъка и оня мъж, който й бе потребен в момента — само трябваше да й подскаже: „Ох, колко го обичаш! И ето той е в прегръдките ти, нетърпелив и силен, и двамата се хвърляте с всичката си страст един в друг. Приеми го… приеми го… той е в теб и ти си в него… и си безкрайно, безкрайно щастлива…“ Но дори и от тия приказки нямаше нужда, просто понякога той искрено я съжаляваше и по-скоро неволно й казваше няколко хубави думи, за да подтикне въображението й към по-човешката страна на изживяването.

Направи го и сега, но побърза да се отвърне от нещастницата, която вече стискаше до посиняване гърдите си вместо своя въображаем любовник и мяташе из въздуха разчекнатите си крака. По-рано сегиз-тогиз в него се пръкваше мъничко от порочната наслада на воайора, но той бе нормален мъж и в повечето случаи дълго след такъв сеанс не можеше да пожелае жена. Затова се и зае веднага с илюстрованото списание от нощното шкафче, та по възможност да не чува кучешкото скимтене на устремената към свия самотен оргазъм президентша. И в този миг един тих, мелодичен, почти сладък глас го запита със сладичко любопитство:

— Извинете, това, което тя прави сега, какво е? Защо го прави?

Списанието падна от ръцете му, но пак гласът го изведе и от вцепенението:

— Не се плашете, молим ви. Тя нали ви каза — от друга цивилизация сме. Искаме да разберем…

Лекарският дълг го задържа още, колкото да прекъсне с два неотмерено силни шамара противоестествения любовен екстаз на президентшата, след което доктор Зентано просто избяга.

3

Пусна двете резета на входната врата, заключи след себе си и хола, остави пистолета с вдигнат предпазител на бармасичката и се тръшна на близкото кресло. Чак тогава осъзна, че е станал смешен в паниката си: Психиатър си, дявол да те вземе, ако Бико е решил с някакви просташки номера да подлудява господарите си, ти поне не се хващай! Остави мистиката на тях, те без нея не могат. А халюцинация не беше, макар… отгде да знаеш, след като и двамата така настойчиво ти внушаваха, че са разговаряли… Не, не, генералите не случайно бяха изиграли номера най-напред пред Строс, та да ги подготвят!

Той скочи отново и занадннча във всички ъгълчета и инсталации, където можеха да бъдат монтирани подслушвателни апаратчета — „дървеници“, както бе ги кръстила още някога европейската преса. За репродуциране обаче, доколкото разбираше от техника, бяха нужни високоговорители, а те винаги са по-големи от микрофонните приематели.