Читать «Клариса» онлайн - страница 166

— Не ме ли помниш, миличко? — попита с треперещ глас Клариса.

Момиченцето отстъпи още една крачка назад, а когато майката отново протегна ръце, то се обърна, изтича при баща си и се вкопчи в краката му.

Клариса скочи на крака и погледна в дълбоките сини очи на Рейн.

— Аз… аз не те видях — прошепна изумено тя. — Мислех, че Катрин се е върнала сама.

Рейн не каза нито дума.

Сърцето на Клариса се качи в гърлото и едва не я задуши.

— Изглеждаш много добре — проговори тя в отчаяно усилие да се овладее.

Рейн се наведе и вдигна дъщеря си от пода. Клариса го изгледа ревниво и проследи как малката се сгуши доверчиво на широките му гърди.

— Исках да се запознаеш с дъщеря си — прошепна с пресекващ глас тя.

— Защо? — попита кратко той и този дълбок, плътен глас, толкова познат и толкова скъп, я накара да заплаче.

Все пак тя преглътна сълзите си и в гърдите й пламна луд гняв.

— Защо ли? — изсъска тя. — Защото не си я виждал никога, а аз не исках да я лиша от баща!

Тихият, спокоен мъжки глас потуши гнева й:

— Защо изпрати най-скъпото, което имаш на този свят, на мъжа, който те изостави, който не те подкрепи в трудните мигове?

Клариса застина на мястото си.

Рейн помилва нежно къдравата главичка на Катрин.

— Тя е прекрасно дете, добро и великодушно като майка си.

— Но аз не съм… — започна Клариса и гласът отказа да й се подчинява.

Рейн мина покрай нея и предаде Катрин на бавачката, която чакаше на вратата.

— Искаш ли да си поговорим?

Клариса кимна и го последва към камината. Рейн застана с лице към пламъците и заговори пламенно:

— Когато чух, че си отишла при краля, бях готов да те убия. Имах чувството, че си заявила на целия свят как Рейн Аскот не умее да се справя със собствените си проблеми.

— Никога не съм искала…

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— Не ми е лесно, но трябва да го кажа. Докато живеехме в гората, знаех защо хората не те харесват. Ти беше много над тях и съзнанието за това ги възмущаваше. Когато започна да проумяваш, че си се държала зле, ти реши да поправиш грешката си. Ти се промени, Клариса. — Той помълча малко и продължи с натежал от болка глас: — Никак не е приятно да се погледнеш отстрана, да откриеш собствените си грешки, но понякога е нужно да станеш съдия на самия себе си. — Той сведе глава, отпусна могъщите си рамене и сърцето на Клариса се сви от съчувствие.

— О, Рейн! — прошепна задавено тя. — Аз те разбирам. Не е нужно да ми казваш нищо повече.

— Но аз искам да ти го кажа! — отговори страстно той и се обърна към нея. — Да не мислиш, че ми беше лесно да проумея колко съм бил слаб! И че една дребна, крехка жена като теб извърши нещо, което се оказа невъзможно за мен, силния мъж!

— Какво толкова съм направила? — попита с искрено учудване Клариса.

Рейн я погледна недоверчиво, после се усмихна и в очите му блесна любов.