Читать «Клариса» онлайн - страница 165

— Всички бебета са дебели — засмя се Джудит и прегърна сина си. — Катрин все повече заприличва на Рейн. Много ми е мъчно, че той не може да я види. Убедена съм, че като погледне във виолетовите й очи и види прелестните трапчинки, ще се разтопи като сняг на слънце. Рейн никога не е устоявал срещу прелестта на децата.

Думите на Джудит преследваха Клариса дни наред и в края на седмицата тя взе решение.

— Ще изпратя Катрин на баща й — заяви една вечер тя, докато Джудит подрязваше розите в градината.

— Какво?!

— Щом не иска да прости на мен, не виждам защо и Катрин трябва да страда от липсата на баща. Тя е почти на една година, а още не го е виждала.

Джудит стана и изтри ръце в престилката си.

— Ами ако Рейн откаже да ти я върне? Ще понесеш ли да загубиш и съпруга, и дъщеря си?

— Ще му съобщя, че му я изпращам до Коледа и че Гевин ще отиде да я вземе за празниците. Рейн ще спази уговорката, сигурна съм. За него това е въпрос на чест.

— Ами ако не се съгласи?

Клариса не отговори. С цялото си сърце се надяваше, че малкото момиченце ще спечели обичта на баща си и ще разтопи ледената стена, която Рейн бе издигнал помежду им.

След няколко дни, когато Катрин беше готова за път, Клариса едва не промени решението си и Джудит трябваше да я задържи насила. Придружена от двадесет рицари и две бавачки, малката дама потегли на път, изпратена от благопожеланията на роднините си и на всички прислужници.

Клариса чакаше с нетърпение писмата на бавачките. Рейн не й писа нито дума, но двете жени я осведомяваха редовно за здравето на детето и изпращаха писмата си по сложната мрежа от посредници, организирана от Гевин с помощта на Джослин.

Първото писмо на сестрата описваше какъв хаос настанал при пристигането на гостенката и колко смело се държало малкото момиченце. Къщата на Рейн, хората, които живеели в нея и самият Рейн уплашили до смърт бедната Катрин. В началото бавачката била готова да повярва, че лорд Рейн няма да обърне внимание на дъщеря си, но веднъж, докато си играели в градината, той извадил топката й от бодливия храст, а после седнал на една пейка и проследил игрите им. Катрин хвърлила топката на баща си, той я уловил и се засмял. После си играли цял час.

Писмата на бавачките ставаха все по-подробни, пълни с описания на конкретни случки: лорд Рейн извел Катрин на езда; лорд Рейн лично сложил дъщеря си да спи; лорд Рейн се заклел, че детето му може да говори; лорд Рейн твърди, че Катрин е най-интелигентното момиченце в цяла Англия.

Клариса се радваше на новините, но се чувстваше ужасно самотна. Искаше да бъде с мъжа си и да споделя радостите от израстването на дъщеря им.

В средата на ноември писмата престанаха да пристигат и едва малко преди Коледа се чу нещо за Катрин. Възбуденият Гевин влетя в стаята на Клариса и й извика, че Катрин се е върнала и чака в зимния салон.

Клариса се втурна като безумна надолу по стълбата. Стъпалата се размиваха пред очите й. Малката я чакаше насред стаята, облечена в скъпа рокля от златна коприна. Изглеждаше спокойна, самоуверена и изобщо не позна майка си. Не се бяха виждали няколко месеца и когато Клариса понечи да я прегърне, детето отстъпи крачка назад.