Читать «Клариса» онлайн - страница 162

— Меланхолия значи — въздъхна кралят. — И аз познавам тази болест. Какво ще кажеш обаче за лейди Фиона? Дали тя ще се съгласи да се омъжи за Майлс?

— Тя е интелигентна жена и без съмнение ще види смисъла на тази женитба. А ако и Майлс е като братята си, кой би могъл да му устои?

— Един ден трябва да узная тайната на мъжете от семейство Аскот. Все още не мога да проумея как правят така, че жените им са верни и лоялни независимо от обстоятелствата. Ако лейди Фиона е съгласна, ще дам позволение за женитбата й. Тя трябва да се съгласи, дори само за да даде име на детето си.

— А Рейн?

— За него ще трябва да поработиш още малко. Какво ще кажеш, ако те помоля да останеш още една седмица при мен и всеки ден да ми пееш и свириш?

— Готова съм да посветя живота си на вашето удоволствие, господарю, стига да знам, че ще спася мъжа си — отговори решително Клариса.

— Не ме изкушавай, дете! Имам си достатъчно проблеми. А сега застани там и пей. Аз ще заповядам да изготвят документите.

Той махна на един от мъжете зад гърба си и след кратък поклон мъжът напусна стаята.

Клариса пя цял ден и спря едва когато гърлото й се разрани. След като слънцето залезе, кралят задряма доволно в креслото си.

— Идете да си починете — посъветва я един от придворните. — Лорд Гевин ви чака отвън, за да ви покаже къде ще се настаните. Сигурен съм, че Негово величество ще ви повика утре рано.

Щом видя Гевин, Клариса забрави умората си и се втурна зарадвано насреща му. Прегърна го и се развика с обичайната си мощност:

— Кралят се съгласи! Кралят се съгласи! — Гевин я погледна смаяно, защото от устата й излезе само дрезгаво грачене. После обаче я прегърна и я завъртя в кръг.

— Ела бързо с мен! Трябва веднага да кажем на Джудит, а после ще се погрижим за гласа ти. Пусни ме, ако обичаш, защото, ако продължаваме да се държим така глупаво, целият двор ще заговори за отношенията ни.

Клариса се скова в ръцете му и Гевин избухна в смях: Предложи й ръката си и двамата закрачиха тържествено през дългите мрачни коридори на двореца. Покоите, отредени за семейство Аскот, бяха доста далеч.

Клариса изпи благодарно билковата отвара с мед, която грижовната Джудит вече бе приготвила, и се отпусна изтощено в едно кресло. Не й оставаше нищо друго, освен да чака — и чакането продължи много дни. Крал Хенри я викаше всеки ден и се държеше с нея като с дресирано кученце. Представи я на сина си Хенри и на овдовялата си снаха Катрин. Клариса бе посветена в кухнята за слухове на двора и скоро узна, че кралят е решил да се ожени за младата принцеса, за да запази зестрата й. Високият, сериозен и замислен принц Хенри, който беше само на дванадесет години, й хареса много. Това момче умееше да се държи като бъдещ крал.

Вместо една седмица, както беше казал кралят, Клариса остана в двора почти две, докато подготвят документите, с които се обявяваше помилването на Рейн и женитбата между Майлс и Фиона. Гевин и Джудит се зарадваха, когато най-после можаха да напуснат кралския двор и Лондон, но Клариса не преставаше да се тревожи за новата среща с Рейн. Как ли щеше да реагира този път на намесата й?