Читать «Клариса» онлайн - страница 159

— Надявам се роклята да ти донесе късмет — беше я изпратила Джудит.

— Влез вътре и чакай — нареди един облечен в черно мъж, който бе проврял глава през вратата. — Негово величество ще те изслуша, когато намери време.

Клариса вдигна от пода цитрата си, прекрасен инструмент от розово дърво, украсен със слонова кост, и последва непознатия.

Стаята на краля представляваше огромно помещение с дъбова ламперия, богато обзаведено, но в никакъв случай не по-красива от стаите в Аскот Касъл. Клариса се огледа изненадано. Беше очаквала, че в кралските покои всичко ще бъде от злато.

Тя зае място, където й посочи мъжът, и продължи да се оглежда. Кралят седеше в огромно червено кресло, но Клариса нямаше да разбере, че именно той е господарят тук, ако от време на време някой не се покланяше пред него. Тя видя едър, мрачен, уморен мъж, който често надигаше сребърната чаша с вино. В устата му бяха останали твърде малко зъби, всичките черни и изгнили. Смръщил чело, той се бе втренчил в младежа, който свиреше на лютня пред него, и бедният музикант ставаше все по-нервен. Въздухът беше зареден с напрежение, докато момъкът с лютнята напразно се опитваше да развесели краля.

При звука, който отекваше в голямото помещение, и при сковаността, с която слушаха присъстващите, не беше чудно, че кралят изглеждаше недоволен. Музиката, която се правеше тук, не беше в състояние да прогони тъгата му. Ако аз бях на мястото на краля, помисли си раздразнено Клариса, щях да обединя музикантите в група и да ги предизвикам да опитат съвсем нова музика. Ако те се забавляваха от импровизациите си, кралят също щеше да изпита удоволствие от музиката им.

Клариса поседя още малко неподвижна. Днес бяха поканени единадесет музиканти. От известно време кралят отказваше да излиза от покоите си, дори бе отказал да присъства на погребението на кралицата. Клариса беше чакала цяла седмица, докато й разрешат да свири и пее пред Негово величество. Дали и тя щеше да трепери и да се изнерви като всички преди нея?

Мисли за Рейн, повтаряше си тя. Мисли за всички Аскотови.

Тя пое дълбоко дъх, стана и след като изпрати кратка молитва към небето, се обърна към най-близкия певец с цялата сила на гласа си.

— Стига толкова! Скоро ще разплачете всички ни, а ние се нуждаем единствено от веселие. Стига тъга! — Някой сложи ръка на рамото й, за да я спре, на Клариса виждаше само крал Хенри. — С ваше позволение, Ваше величество — продължи учтиво тя и направи реверанс. Кралят й махна с ръка, без да я поглежда. Клариса усети как сърцето й бие лудо в гърлото. Дали щеше да успее да накара музикантите да й съдействат? — Можете ли да свирите на арфа? — попита тихо тя, без да обръща внимание на враждебния поглед на колегата си.

— Защо не чакаш, докато ти дойде редът? — изсъска ядно той.

— Защото ще загубя много повече от теб. Ако сме заедно, магията ще стане по-лесно. — Тя изкриви глава и попита предизвикателно: — Или талантите ти са ограничени?

Мъжът я изгледа замислено, после кимна с глава и вдигна арфата си от пода.