Читать «Амундсен — последният викинг» онлайн - страница 4

Мариано: Четиридесет и седем километра в час, господин генерал.

Нобиле: И третият мотор ли работи?

Мариано: Уви, да, господин генерал. Просто да полудее човек!

Нобиле: Моля ви, лейтенант Мариано, спокойствие!

Сега Нобиле се обръща към Трояни, за да го попита какъв е разходът на горивото.

— Прекомерно голям. Трябваше да начена помощния резервоар № 1 — крещи Трояни сред трясъка на моторите.

— Говорете по-тихо! — казва комендантът спокойно и сочи с поглед стоящите нащрек мъже. После се обръща към ра-диста: — Биаджи, кога за последен път съобщихте местонахождението ни?

— Точно преди час и двадесет и пет минути. Предавах на 33 метра. „Италия, Гринвич, 25 май, 8 часа, SOS. Намираме се на 10 мили източно от остров Мофен. Пътуваме на юг към Североизточна земя.“

Дирйжабълът изведнаж се наклонява назад, опашката му се устремява към леда. Мъжете се строполяват на пода на гондолата.

Вкопчан в едното кормило, Малмгрен крещи:

— Кормилото отказва да работи!

— Височина, височина? — вика Нобиле.

— 250 метра — отговаря нечий глас.

— Спрете моторите! — заповядва генералът. — Натежаваме …

Мариано отваря вратата на гондолата като обезумял и търкулва в бездната варел с бензин. Изведнаж „Италия“ отскача право нагоре.

Нобиле командува:

— Хвърляйте баласта.

Заповедта се изпълнява незабавно. Лейтенант Мариано, опрял гръб о стената на кабината, се облива в пот… Нобиле механично отмества поглед от лицето на нещастника към окачения до него термометър: -15°.

Вик:

— Падаме! Падаме!

Спонтанно, единодушно движение — всички закриват очи с ръце … После се разнася ужасяващ трясък.

Дирижабълът се е нагънал като хармоника. Огромни процепи зеят в алуминиевата му черупка. Вятърът хлуе през тях. Той отнася част от обвивката… Гондолата изчезва … Облак от сняг … от дим…

Потискащото мълчание на Арктика тегне вече върху част от италианския екипаж, паднал някъде върху леда.

Мъртви ли са хората? Или са живи?

ТРЕВОЖНИ ЧАСОВЕ…

Зовът за помощ на въздушния кораб е уловен от различни радиоприематели, пръснати по бреговете на Северния ледовит океан.

„Чита ди Милано“ — корабът, който трябваше да осигурява снабдяването на дирижабъла — също беше чул последния му зов. Настъпи голямо вълнение сред италианските репортьори, събрани на борда. Нима ще бъдат принудени да известят за неуспеха тъкмо когато се бяха готвили в хор да възхвалят превъзходството на италианското въздухоплаване?

Световният печат е разтревожен от епопеята на „Италия“. Във всички столици вестниците съобщават на първа страница с големи заглавия: „Катастрофа с експедицията на Нобиле! Италианският дирижабъл паднал върху леда!“

Географи, метеоролози, физици изказват в документирани статии мнението си за причината на катастрофата.

Изведнаж широките читателски маси не само разбират значението на събитието, но се запознават и с историята и топографията на полярните райони. Гласиолозите възбуждат още повече световната общественост, като започват да излагат сериозния проблем за разтопяването на ледовете в северните райони:

„Ако ледовете на Гренландия се стопят, нивото на океаните ще се повиши с осем метра, а това ще причини наводняването на всички брегове и всички земи, които не се издигат на повече от осем метра над сегашното морско равнище.“