Читать «Амундсен — последният викинг» онлайн - страница 2

Една гигантска пура пробива гъстата мъгла и прелита над безбрежното ледено поле. Върху тялото й едва може да се разчете името „Италия“. В гондолата на колоса-дирижабъл, с вместимост повече от 19 000 куб. м, шестнадесет души воюват със смъртта.

Призрачният въздушен кораб е играчка на ветровете. В мъглата той изглежда като последния представител на някакъв предисторически звяр, който се бори да оцелее.

С грохота на моторите и свистенето на снежната буря се смесват дръзките разнозвучия на някаква фантастична музика. Кошмарна симфония сред царството на бялата самота. Човекът и машината са се съюзили в тази битка срещу природата, в тези запазени периметри на Борей¹, който на времето запращаше на морското дъно пиратските кораби на викингите, дръзнали да се приближат до вечните ледове.

Колко много изследователи, чиито имена са записани завинаги върху леда, почиват в този подморски Пантеон!

Хората от „Италия“ знаят, че към тях са насочени погледите на цял свят. Те трябва на всяка цена да спечелят тази битка.

— Ние сме длъжни да изтърпим това изпитание и да го превъзмогнем! — зове комендантът своя екипаж. — Ако дирижабълът се разбие, това ще означава огромен провал за въздухоплаването! За нас — сигурна смърт, а за страната ни — скръб, защото този полет е символ на техническия напредък на нашата Италия!

В двадесетия век аргонавтите² на Дуче вече не плават като моряците на императора с галери, а кръстосват незнайни земи с въздушни кораби.

Италианският печат пише надменно по повод експедицията с „Италия“:

„Полюсът не е монопол на народите от крайбрежието на Северния ледовит океан. Ние ще покажем на какво са способни италианците. Ние ще открием непознати земи и ще забием нашето знаме върху оста на света. През Полюса минава най-късият път между Европа и Америка и Полюсът ще бъде стратегическото място, където ще се изправят един срещу друг САЩ и СССР.“

Хората от полуострова, обгорели от слънцето, смятаха, че са призовани да пробият ледените прегради и да повлияят върху съдбата на света.

Построен и командуван от генерал Умберто Нобиле, „Италия“ е по-съвършен брат на дирижабъла „Норге“, използуван две години по-рано от експедицията Амундсен-Нобиле-Ейлсуърт, която през 1926 година прелетя от Шпицберген за Аляска над Северния полюс.

Днес „Италия“ се устремява на юг, към Свалбард³ (Студения бряг), към този печален архипелаг, подстъп за толкова настъпления срещу полярните крепости. От шестнадесетте човека, които съставляват екипажа, седем са участвували в експедицията с „Норге“. У тях не е заличен споменът за драматични мигове, изживени тогава, и преди всичко за онзи миг, когато иад бреговете на Аляска дирижабълът за малко не бе свален от ветровете. Смъртта вече се беше докосвала до тях!

В онзи ден големият изследовател Амундсен беше предрекъл:

— Ерата на дирижабъла свърши, започва ерата на самолета.

Но Нобиле, конструкторът на дирижабли, отказа да признае правотата на тази присъда и уважението и сърдечната дружба, която италианецът дотогава проявяваше към Амундсен, се превърнаха в дълбока вражда, в омраза, от която „вълкът на Арктика“ беше жестоко оскърбен. Затова за Нобиле полетът на „Италия“ беше в същото време и разплата.