Читать «Нежна победа» онлайн - страница 153

Тя стана от коленете му и приближи до прозореца. Усещаше погледа му, впит в гърба й. Разтвори завесите и се взря в тъмнината. Опитваше се да намери начин да му обясни.

— Казах, че бих могла да бъда много щастлива тук и щях да бъда, защото двамата щяхме да работим, за да изградим нашия съвместен живот. Щях да се чувствам полезна и желана. Все още бих могла да се чувствам такава, но ти няма да ми позволиш. — Усети как той се приближава и застава до нея. — Ще се заемеш с възстановяването на „Галвера Интернешънъл“, а аз имам добър опит в работа с персонала. Зная как се наемат хора на работа, познавам законите и всички процедури… Бих могла да ти помагам, но ти няма да ми позволиш.

Рамон сложи ръце на раменете й, но тя не се обърна и продължи:

— Зная какво е мнението ти по въпроса за работещите жени — сподели го с мен още в деня на нашия пръв пикник. Каза, че щом една жена работи, това е доказателство за целия свят, че съпругът й не е в състояние да задоволи потребностите й. Каза, че това би засегнало гордостта му и…

— Обърни се към мен и ме погледни — промълви той, прекъсвайки я нежно.

Кати се обърна. Очакваше, че ще се опита да я успокои с целувка, но се излъга.

— Кати — започна бавно Рамон, — мъжът винаги е чувствителен по въпросите, засягащи неговата гордост, особено когато знае, че има малко неща, с които може да се гордее. Когато един мъж казва на жената къде й е мястото, това означава, че той очаква тя да се задоволи с по-малко от онова, което заслужава и има право да очаква. Срамувах се, че можех да ти предложа съвсем малко, но вярвах, че в замяна ще те направя много щастлива. Опитвах се да те убедя в правотата на твърдението си, понеже това беше единственото бъдеще, което можех да ти осигуря. Сега ще бъда много горд и доволен, ако работиш заедно с мен в корпорацията.

Рязко извърна глава и Кати проследи погледа му. Тънък лъч от електрическо фенерче прорязваше надвисналия мрак. Едуардо пристигаше да я спасява.

— За какво мислиш? — попита тя любимия си.

Рамон я погледна. В очите му прочете огромна любов.

— Колебая се какво да ти подаря за сватбата.

Кати го прегърна. Той беше нейният сватбен подарък, мина й през ума, но на глас попита:

— Какви възможности имам?

— Бебе или ферари — отвърна й с усмивка и я прегърна. — Веднъж ми каза, че едно ферари е в състояние да те доведе до екстаз.

— По-добре да си имам бебе, отколкото ферари — през смях отвърна тя. Рамон също се засмя и в същия миг реши, че ще й подари и двете.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Катърин Елизабет Конъли бавно премина между редицата усмихнати гости, изпълнили старата испанска църква, за да приеме доброволно и с гордост участта си.

Слънцето проникваше през разноцветните стъкла на високите тесни прозорци и светлината му озаряваше олтара. Там я очакваше високият мургав и красив мъж, който щеше да стане неин съпруг. Сложи длан в неговата и застана смирено пред възрастния свещеник с усмихнатите сини очи, който я провъзгласи за Катърин де Галвера.