Читать «Ерик» онлайн - страница 60

— Да, такива са те. Самият аз не мога да си представя, че правим нещо такова.

Ринсуинд топуркаше известно време, като изгледа тълпа трескаво търсещи демони да профучава край тях.

— Значи не успя да намериш Извора на младостта, а? — опита се да завърже някакъв разговор.

— О, ама аз го намерих — разпалено каза да Куърм. — Чист извор в дълбините на джунглата. Много е впечатляващ. И хубавичко си дръпнах една дълга глътка. Или по-точно казано, налочих се.

— И…? — запита Ринсуинд.

— Определено имаше ефект. Да. За известно време определено усещах как се подмладявам.

— Ами… — Ринсуинд неопределено махна с ръка към да Куърм, колелото, извисяващите се кръгове на Пъклото.

— А-а — каза старецът. — Разбира се, точно това е най-вбесяващото. Толкова много неща бях изчел за Фонтана, а човек би си помислил, че все някой можеше да спомене най-съществения момент относно водата във всичките тези книги, нали така?

— Който е, че…?

— Първо трябва да се кипне. Това е отговорът на въпроса ти, нали? Ама колко жалко само.

* * *

Багажът се носеше в тръс надолу по спираловидния път, свързващ отделните кръгове на Пъклото. Дори и при нормални условия едва ли би привлякъл внимание. Ако не заради нещо друго, то със сигурност — защото болшинството жители на демонската страна представляваха доста по-чудата гледка.

* * *

Тая работа наистина е скучна — отбеляза Ерик.

— Така и трябва да бъде — каза Ринсуинд.

— Но ние не би трябвало да се спотайваме тук, а да се опитваме да открием изход!

— Е да, ама такъв няма.

— Всъщност, има — каза някакъв глас зад Ринсуинд, Звучеше като глас на човек, който е виждал изхода, но не е харесал нито една частичка от него.

— Лавеол? — попита Ринсуинд. Неговият праотец беше точно зад тях.

— „Успешно си стигаш у дома“ — горчиво каза Лавеол. — Това са думите ти. Хъм. Десет години проклятие след проклятие. На приятел можеше да го кажеш.

— Ъ-ъ — намеси се Ерик. — Не искахме да нарушаваме хода на историята.

— Не сте искали да нарушавате хода на историята, а — бавно каза Лавеол. Заби поглед в дървенията на колелото. — Е, добре де. Тогава всичко е съвсем наред. Много по-добре ми стана сега, като научих това. От името на хода на историята, бих искал да ви помоля да приемете дълбоката ми благодарност.

— Извинете — каза Ринсуинд.

— Да?

— Казахте, че има и друг изход?

— А-а, да. Заден.

— Къде е?

Лавеол за миг спря и посочи към мъглявата падина.

— Виждаш ли оная арка там?

Ринсуинд впи взор в далечината.

— Горе-долу — каза. — Това ли е изходът?

— Да. Дълго и стръмно изкачване. Обаче не знам къде точно излиза.

— Как разбра?

Лавеол сви рамене.

— Попитах един демон — отвърна. — Винаги за всичко си има и по-лесен начин, да знаеш.

— Ще ни трябва цяла вечност, за да стигнем дотам — отбеляза Ерик. — Точно отсреща е, никога няма да успеем.

Ринсуинд кимна в знак на съгласие и навъсено продължи безкрайната си разходка. След няколко минути запита:

— Не ви ли се струва, че май се движим по-бързо?

Ерик се извърна.