Читать «Ерик» онлайн - страница 12

— Гълъби — промърмори Ринсуинд.

— Не че имаше кой знае какъв успех. Правеше го малко по пътя на пробите и кажжгоде-то.

— Мисля, че спомена за огромни люспести…

— О, да. Но не това беше неговата цел. Опитваше се да извика сукубус⁶ — Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи. — Това е женски демон, който се явява нощем и прави луда страстна кажжг…

— Чувал съм за тях — прекъсна го Ринсуинд. — Дяволски опасни са.

Папагалът наклони глава на една страна.

— Никога не се справи. Това, което изобщо успя да получи, беше невралгер.

— Това пък какво е?

— Демон, който се явява и те дарява с главоболие.

* * *

Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.

Повечето от демоните заемат обширно измерение близо до действителността, традиционно декориране с нюансите на пламъците и постоянно поддържано на точката за печене. Това, всъщност, не е наложително, но средностатистическият демон има една отличителна черта — той е традиционалист.

В центъра на инферното, величествено издигащ се от езеро със заместител на лава и с несравним изглед към Осемте Кръга, е разположен град Пандемониум⁷. Понастоящем животът в него тече съобразно името му.

Астфгл, новият Крал на Демоните, беше бесен. Не просто защото климатичната инсталация отново се бе развалила, не защото се чувствуваше заобиколен отвсякъде от идиоти и интриганти, дори не и защото никой все още не можеше да казва правилно името му, а защото, освен всичко това, току-що му бяха съобщили лоша новина. Демонът, избран с хвърляне на чоп да му я съобщи, сега страхливо се беше снишил пред неговия трон с опашка между краката. Беше безсмъртно уплашен, че скоро ще му се случай нещо прекрасно⁸.

— Стана какво? — попита Астфгл.

— Ъ-ъ, отвори се, о, повелителю. Кръгът в Псевдополис.

— Аха. Умното момче. Възлагаме му големи надежди.

— Ъ-ъ. После отново се затвори, о, повелителю. — Демонът затвори очи.

— И кой премина?

— Ъ-ъ. — Демонът се спогледа с колегите си, струпани в далечния край на тронната зала, дълга една миля.

— Попитах, кой премина?

— Работата е там, о, повелителю…

— Да?

— Не знаем. Някой.

— Издадох нареждания, нали така, когато момчето успее, Дук Васенего да му се материализира и да му предложи забранени удоволствия и тъмни наслади, за да го подчини на Нашата воля?

Кралят заръмжа. Бе принуден да признае — проблемът да си зъл се крие във факта, че демоните не се славят като велики мислители-новатори и действително имат нужда от привкуса на човешката изобретателност. А той наистина бе очаквал с нетърпение Ерик Търсли, чийто тип суперинтелигентна глупащина беше рядка наслада. Адът се нуждаеше от ужасно умни, егоцентрични хора като Ерик. Те се справяха много по-добре от демоните със задачата да бъдат зли.