Читать «Ерик» онлайн - страница 11

— Принадлежеше на неговия кажжгоде, дядо — каза дрезгав глас иззад него.

— Мъничко необичайно наследство — отвърна Ринсуинд.

— О, не е лично завещано. Взе го от някакъв магазин. От ония кажжгоде, членоразделните кажжгиде е.

— Ъ-ъ — промълви без да мърда главата си — на какво, точно казано, говоря?

— Аз съм един кажжгоде. На езика ми е. Започва с буквата „п“.

Ринсуинд бавно се обърна.

— Ти си папагал — каза.

— Позна.

Ринсуинд вторачи поглед в нещото на пръчката. Едното му око блестеше като рубин. По-голямата част от всичко останало представляваше розово-лилава кожа, изпъстрена с останки от пера, така че крайният ефект от гледката беше една готова за печене четка за коса. Нещото артритно се протри напред-назад по пръчката, след което бавно започна да губи равновесието си, докато най-накрая се провеси с главата надолу.

— Помислих си, че си препариран — каза Ринсуинд.

— Да те таковам, магьоснико.

Ринсуинд не му обърна внимание и се затътри до прозореца. Прозорецът беше малък, но през него се излизаше на покрив с лек наклон. А там отвън са истинският живот, истинското небе, истинските сгради. Протегна се, за да отвори капаците…

Пращящ поток се стече по ръката му и се впи в малкия му мозък.

Свлече се на пода, ближейки пръсти.

— Той ти каза — обади се папагалът като се люшкаше назад-напред с глава надолу. — Но ти не щеш да кажжгоде. Държи те с кажжгиде-тата.

— Но това би трябвало да действа само на демони!

— Аа — каза папагалът, като получи достатъчно силен тласък, за да се люшне с глава нагоре — поза, в която успя да се задържи благодарение на късите останки от онова, което някога са били крила. — Всичко е съответно, нали? Ако влезеш през врата, на която пише „Кажжгиде“, това значи, че с тебе ще се държат като с кажжгоде, ясно? С демон, искам да кажа. Подвластен на всичките правила и кажжгиде. Трудничко ще ти е.

— Но ти знаеш, че съм магьосник, нали?

Папагалът изкряска.

— Виждал съм ги приятел че Истинските Гранд-Кажжгиде-та. Някои от онези, дето са били тука, биха те накарали да ти приседне просото. Огромни люспести огнени кажжгиде-та. Нужни бяха седмици, за да се изчистят саждите от стените — добави одобряващо той. — Това, разбира се, ставаше по времето на дядо му. Хлапакът не го биваше. До днес. Схватливо момче. Виновни са кажжгиде-тата, родителите. Новобогаташи, да знаеш. Във винарския бизнес. Адски го разглезиха, дават му да си играе с неговите кажжгиде-та, стари боклуци. „О, толкова интелигентно момче е, нослето му винаги е забодено в Книгата“ — папагалът направи гримаса. — Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.

— Искаш да кажееш любов и напътствие ли? — запита Ринсуинд.

— Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник — отвърна папагалът.

Ринсуинд притисна с ръце заболялата го глава. Ако демоните обикновено трябва да изтърпяват всичко това, не е чудно защо винаги са толкова раздразнени.

— Поли иска бисквитка — небрежно каза папагалът, така както човек би казал „Ъ-ъ“ или „както вече казах“ и продължи. — Дядо му беше много запален. По това и по гълъбите си.