Читать «Човекоядци» онлайн - страница 39
Клифърд Саймък
— Но някои сигурно са били откъснати от близките си — съпруги, съпрузи, деца, приятели? Е в моя случай съпруга няма, а приятелите са малко.
— Колкото и да е странно — каза Джонатън, — там, където е имало подобни връзки, те не са били особено силни.
— Искаш да кажеш, че са били подбирани само необвързани хора?
— Не, съмнявам се да е така. Навярно хора от типа, който попада тук, нямат склонност да създават здрави връзки.
— Какъв тип? Ти спомена, че си философ, знам професията и на неколцина други. С какво се занимава Ъндърууд?
— Драматург. И то доста известен, преди да попадне тук.
— А Чарли? Джейн?
— Чарли рисува карикатури, Джейн пише есета.
— Есета?
— Да, има високо чувство за дълг пред обществото. Пишеше сравнително многословни материали за тъй наречените малки списания, печатала е даже и в по-престижни издания. Чарли беше знаменит в Средния запад. Работеше за един дребен всекидневник, но карикатурите му се препечатваха масово. Бе на път да си изгради солидна репутация и сигурно щеше да се насочи към по-сериозни области.
— Значи не всички сме тукашни? Искам да кажа от щата Нова Англия?
— Не. Има и местни, разбира се. Аз и ти. Останалите са от други краища на страната.
— И така, всички ние се занимаваме, най-общо казано, с изкуство. Живеем на различни места. Как тогава са се изхитрили ония — които и да са те — да ни подмамят в тази къща? Защото, доколкото разбирам, никои от нас не е домъкнат насила.
— Мисля, че си прав. Не мога и да си представя как са успели. Бих допуснал нещо като психологическа манипулация, обаче не ми е ясно по какъв начин биха я приложили.
— Каза, че си философ. Значи ли това, че преподаваш философия?
— Преподавах навремето. Но работата не ме удовлетворяваше. Право да си кажа, никак не е сладко да набиваш отдавна издъхнали философии в главите на група хлапаци, които почти не ти обръщат внимание. Макар че не бих ги осъдил. Философията днес е предимно мъртва. Първобитна е, овехтяла в по-голямата си част. Трябва ни нова философия, която ще ни даде възможност да се справим със съвременния свят.
— И ти пишеш такава философия?
— Пописвам. Откривам, че колкото повече време минава, толкова по-малко работа върша. Вече нямам някогашния стимул. От охолния живот е, предполагам. Нещичко съм изгубил. Гнева може би. А може да е от липсата на контакт със света, който познавах. Щом вече не съм подвластен в условията на онзи свят, губя и усета за него. Не чувствам нужда да протестирам, забравил съм възмущението и постепенно се отдалечавам от стремежа към нова философия.
— Ами персоналът? Спомена, че от време на време го сменят.
— Обяснението може да е съвсем просто. Казах ти, че дебнем, но не можем да стоим непрекъснато на стража. Старите прислужници си отиват и новите пристигат, докато сме мръднали нанякъде.
— И припасите. Трябва да доставят припаси. Това не е много просто.
Джонатън се изкиска:
— Здравата си се впрегнал.