Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 27

Не се наложи да чака дълго. Чу глуха псувня, след това вратата се отключи и Бено, тумбест, тежко сложен, застана в рамката, изумено зяпнал тлеещата хартия. Джони чакаше, притиснат до стената.

Бено направи крачка напред, както очакваше Джони. Когато започна да тъпче димящата хартия, палката се стрелна към тила му.

Джони не спря, за да се увери, че е обезвредил Бено. Знаеше, че е така и нямаше смисъл да пилее секундите. Пристъпи към сейфа, извади ключа от джоба си и го отвори. Грабна двете чанти. Пот се стичаше по лицето му. Торбите бяха много по-тежки, отколкото беше очаквал. Извади ключа от сейфа, помъкна двете чанти, прескочи неподвижното тяло на Бено, спря за миг, за да стъпче тлеещия вестник, и натисна копчето на асансьора.

Когато слезе на партера, внимателно огледа пустото фоайе, след това с по една чанта във всяка ръка, облечена в ръкавица, излезе на улицата. Спря отново, после, доволен, че улицата е само негова, се спусна към автогарата „Грейхаунд“.

Едър негър сънливо метеше и не погледна към Джони, когато отключваше бокса. Докато натъпкваше вътре чантите, чу късен автобус да тръгва и видя светлините на фаровете му, когато той излезе на улицата. Трябваше да напъне силно, за да успее да затвори вратата на бокса. Завъртя ключа, извади го и излезе от автогарата.

Първият ход на операцията се бе подквасил! Той се гмурна в една странична уличка и побягна. Сто осемдесет и шест хиляди долара! Завладя го вълна на триумф, както тичаше. Сега вече не можеше да се провали! Масино никога нямаше да заподозре него! Усети мощно, неудържимо сексуално желание.

Като хвърчеше по задните улички, безлюдни в този час на нощта, той най-после стигна до блока на Мелани. Спря се в сенките, огледа се, за да се увери, че наоколо няма някой, който да разруши неговото алиби, след това, като се движеше бързо, влезе и взе асансьора до етажа на Мелани.

Отново постоя в асансьора, за да се убеди, че в коридора няма никой, след това се втурна насреща към вратата на Мелани, натисна дръжката и се озова вътре.

Облегна се на вратата. Сърцето му блъскаше силно. Е добре, беше го направил. Погледна си часовника. Кражбата му беше отнела двадесет и пет минути!

— Джони?

Мелани, в късата си нощница, влезе във всекидневната.

Той се усмихна насила.

— Ето ме… Както ти казах… Няма за какво да се тревожиш.

Тя се вторачи в него, черните й очи се бяха разширили от страх.

— Какво стана?

— Казах ти да не се безпокоиш. — Той я прегърна. — Но нещо ще се случи ей сега… Познай какво!