Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 65

Господин Сен, когато чу за намерението ми, се разсърди и ми каза, че не трябва да се ентусиазирам толкова бързо от една религия, към която засега ме привлича само екзотичността и церемониалът й; че моята религия е много по-добра от неговата и че ако той не може да остави своята, защото би загубил мястото си в обществото, аз нямам никаква причина да предприема такава крачка. Впрочем той ще се съгласи само ако получи разрешение от родината ми. Никога не трябва да забравям, че една религия се съхранява те от убеждение, а от обич и уважение към близките ни, които още вярват в нея. (А моята нова и жива любов? — си казвах аз, като го слушах, защото и той имаше право, както имах право и аз.) Това категорично и ясно противопоставяне на господин Сен обезсърчи и мене, и Майтреи. Решихме аз да отида през октомври за един месец в Пури и да се върна приобщен към новата вяра. Тогава никаква дискусия не би била възможна.

Впрочем случи се, че на господин Сен, който страдаше от няколко месеца от все по-тежка хипертония, на два пъти му прилоша и това разтревожи цялата къща. Нашите разходки с кола се разредиха и почти всичкото време трябваше да стоя в стаята на господин Сен и да му чета романи или книги по психология и медицина. (Тъй като инженерът, откакто падна на легло, започна да размишлява за душата и за болестта си и искаше да бъде информиран.) Сменяхме се Манту, аз и Майтреи. Господин Сен страдаше, но беше принуден да прекарва голяма част от деня в леглото с черни очила на очите. Почти не бях забелязал заболяването му, което траеше от няколко месеца, дотолкова бях погълнат и обсебен от нашата любовна игра.

Сега разбрах колко неща се бяха случили около мене, без да ги забележа. Пак имаше опасност от гражданска война заради 50-те хиляди националисти в затворите. Трябваше да присъствам на няколко брутални сцени, няколко атаки на конната полиция, опустошаването на квартала на сикхите в Бхаванипур, да видя бити деца и ранени жени, че да се възмутя и аз. Но тогава вече не преценявах, а безрезервно осъждах британците, разгневяваше ме всяка нова жестокост, която намирах из вестниците, отвратен гледах в трамвая всеки срещнат бял и се отказах от английския тютюн, от английската паста за зъби, от всяко нещо, докарано от Англия. Купувах само местни неща или ако не намирах, купувах японска стока. Впрочем животът ми в Бхаванипур отдавна ме беше заставил да се откажа от повечето европейски покупки.