Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 48

Седнах да пиша със странното предчувствие, че ще се случи нещо ново, и се питах дали не очаквам всъщност любовта на Майтреи, дали изненадата, която предчувствах, не е възможността за взаимност, за проникване в дебрите на нейната душа. Но се сепвах, тази перспектива не ме трогваше. Докато пишех, се питах: обичам ли я още? Не. Само ми се струваше, че я обичам. Разбирах за стотен път, че ме привлича нещо друго в Майтреи: ирационалното, първичното в нея и най-вече чарът й. Изясних си това напълно: бил съм омагьосан, не влюбен. И чудно нещо, разбирах това не в часовете на трезво разсъждение — малко или много, колкото все още ми бяха останали, — а в миговете преди решителните събития, в реалните мигове, когато започнах да живея. Размисълът не ми разкри никога нищо.

Хванах една книга и срещнах ръката на Майтреи. Сепнах се.

— До коя книга стигна? — попита ме тя.

Показах й я. Беше същата, до която беше стигнала и тя — „Разкази за неочакваното“ от Уелс.

Изчерви се изведнъж — дали от радост или от възторг, не знам, по ми каза с едва доловим глас:

— Видя ли какво „неочаквано“ имаме пред себе си?

Усмихнах се, донякъде впечатлен от това съвпадение, макар повечето книги на масата да имаха характерни заглавия: „Сън“, „Вземи ме със себе би“, „Помощ“, „Нищо ново?“ и други. Търсех някакъв многозначителен отговор, но дойде Чабу да ни вика за чая и станахме от масата много щастливи и двамата, като продължавахме да се гледаме. По време на чая говорих много прочувствено за прочетеното в последно време, за Кришна и за култа към Вишну, и разказвах с толкова ентусиазъм и искреност сцени от живота на Чайтаня¹², че госпожа Сен не можа да се сдържи и се приближи до мене със сълзи в очите и с думите:

— Сякаш си вишнуит¹³…

Щастлив бях, че ми говореше така. Признах, че смятам вишнуизма за една от най-възвишените религии. Оттук се поде разговор върху религиите, поддържан най-вече от Манту и от мене, а Майтреи слушаше с празен поглед, без да продума.

— Какво знаете вие за религията? — избухна тя ненадейно, като се изчерви, после пребледня, готова да заплаче.

Бях изненадан, не знаех дали да се извиня, или да обясня какво съм имал предвид. Манту искаше да я помилва, но тя се отскубна и избяга в библиотеката. Допих си чая смутен. Никой не говореше. Оттеглих се в стаята си, за да пиша писма, по бях неспокоен и нетърпелив като никога. Докато пишех, почувствах изведнъж нужда да видя Майтреи и веднага отидох при нея.

Този ден има голямо значение за настоящата повест. Преписвам от дневника: „Намерих я съкрушена, почти разплакана. Казах й, че съм дошъл, защото ме е извикала, и това я изненада. После се разделихме за пет минути, за да допиша писмото. Когато се върнах, спеше на канапето пред масата.

Събудих я. Трепна. Очите й бяха разширени. Загледах я втренчено. Тя приемаше погледа ми, вперила очи в очите ми, питаше ме от време на време шепнешком: «Какво?» После вече не беше в състояние да говори, нито пък аз можех да я питам, а се гледахме неотстъпно, пленени, завладени от един и същ свръхестествено сладостен флуид, неспособни да се противопоставим, да се отърсим от магията, да се пробудим. Трудно ми е да опиша чувствата. Спокойно и в същото време бурно щастие, пред което душата не оказваше никаква съпротива; блаженство на усещанията, което надминава чувствеността, като че ли плуваме в щастие, въздадено от небето. В началото това състояние се поддържаше само от погледите. После започнахме да докосваме ръцете си, без да откъсваме очи един от друг. Диво стискане, предани милувки. (Забележка: нали бях чел наскоро за мистичната любов на Чайтаня и затова изразявах собствените преживявания в мистични термини.). Следваха, естествено, целувките по ръцете. Тя беше толкова замаяна, толкова страстно и въпреки всичко целомъдрено хапеше устни, че бих могъл да я целуна по устните и да правя всичко. С много усилия се сдържах. Положението беше наистина рисковано. Можеше да ни види всеки, който слиза по стълбите. Тя има мистична емоционалност. (Забележка: в моя тогавашен дневник, повлиян от някои вишнуитски четива, използвам много често термина «мистичен». Впрочем коментарът на тази случка, така както го намирам в една изгубена тетрадка, е пронизан от край до край от «мистично преживяване». Бил съм смешен.) Попитах я още веднъж защо ние двамата не можем да се съединим. Тя цялата потрепери. За да я изпитам, я помолих да рецитира два пъти онази мантра¹⁴, на която я беше научил Тагор, за да се предпазва от опасностите за невинността си. Дори и след като я повтори, очарованието във въздуха остана. Така доказах, защото и аз вярвах в това, че нашето преживяване няма сексуални подбуди, а е любов, макар и не само платонична. Чувствах и проверявах това човешко чудо: контакта със свръхестественото чрез допира, чрез погледите, чрез плътта. Преживяването трая два часа, докато ни изтощи. Появяваше се отново всеки път, когато втренчехме поглед един в друг.