Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 47

… Стоях замислен и отвратен, хапех скритом устни и гледах първите звезди по все още светлото небе. Всички приказваха на разговорен бенгалски, от който разбирах много малко — всъщност дори не се опитвах да разбирам и трепвах само при смеха на Майтреи, който Кхока подхранваше с безкрайните си каламбури и гримаси. Навярно тя забеляза свенливостта ми, защото ме попита на английски дали не съм много уморен и дали не би ми било забавно да й помогна в свободното си време да завърши каталога на библиотеката на господин Сен. Така бих си почивал достатъчно след работата ми в кантората и бихме могли да разговаряме повече (защото в последните дни всъщност почти не се бяхме срещали с Майтреи). Не знаех нищо за каталога и научих, че господин Сен, който беше събрал досега около четири хиляди тома — наследени или купени, — възнамерява да отпечата каталога на библиотеката си в една луксозна брошура, за да може в случай на смърт тя да бъде подарена на някой местен колеж. Всичко това ми се стори смешно, но приех.

— Татко не се осмеляваше да те помоли да ми помогнеш — призна Майтреи. — Страхува се да не загубиш твърде много време. Аз съм малка, нямам какво да правя по цял ден и обичам да преписвам заглавията на книгите…

Спомням си, че онази вечер, след като останах сам, се проклинах, че съм приел необмислено едно предложение, което ще ми погълне почти всичкото свободно време. (Доколкото бях разбрал, заглавията трябваше да се препишат на малки фишове, после да се подредят по азбучен ред, със съответния им номер на рафта, да бъдат преписани отново в една папка, за да бъдат дадени за печат. Тази работа ми беше противна.) И се страхувах също така, че нашата игра би могла да започне отново, точно когато аз бях успял да се овладея.

* * *

Срещнах Майтреи на другия ден след обяд, преди чая; чакаше ме на прага на библиотеката.

— Ела да ти покажа какво съм направила — извика ме тя.

Донесла беше петдесетина книги на една маса и ги беше изправила с гърба нагоре така, че да могат да бъдат разчетени една след друга.

— Ти започни от този край на масата, а аз от другия. Да видим при коя книга ще се срещнем, искаш ли?

Изглеждаше много възбудена, устната й трепереше и ме гледаше, като мигаше често с клепачи, сякаш се мъчеше да забрави нещо, да унищожи някаква картина пред очите си.