Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 2

През 1928 г. той завършва Философско-филологическия факултет на Букурещкия университет и заминава с румънски кораб за Индия, където махараджа Маниндра Чандра Нанди му предлага стипендия. Какво по-хубаво за младия учен-ориенталист! В Калкута Елиаде изучава с истински жар индийската философия и необходимата му санскритска граматика. Книжните знания обаче не го задоволяват и през 1930 г. се отправя към високите хималайски манастири, където две години наблюдава живота на йогите. През времето, прекарано в Индия, публикува няколко статии върху индийската философия и подготвя дисертация на тема „Сравнителна история на йогийските техники“ (издадена през 1936 г.). Верен обаче и на литературното си призвание, Елиаде написва два романа — единият е до голяма степен автобиографичен („Изабел и водите на дявола“), а другият — фантастичен („Угасващата светлина“). Когато се завръща в Румъния, натрупал познания, опит, впечатления, той се опитва да покаже своята Индия в научните си трудове и в художествената си проза. Започва да чете лекции в Букурещкия университет на теми „Проблемът за злото в индийската философия“ и „Всеобща история на религиите“. Основава списание „Залмоксис“. До 1940 г. (когато напуска родината си) издава няколко пространни научни изследвания („Азиатска алхимия“, „Йога“, „Космология и алхимия на брахманите“) и много статии („Индия“, „Океанография“ и т.н.). Научните публикации на Елиаде впечатляват със своеобразния си, дори поетичен език. Той пише леко, увлекателно, сякаш разказва, като се старае читателят да схване и възприеме идеите му, да повярва в истинността им. Все по това време пише и няколко романа и новели, „реалистичните“ — „Майтреи“, „Завръщане от рая“, „Сватба в небесата“, „Хулигани“, и фантастичните — „Госпожица Кристина“, „Змията“, „Тайната на доктор Хонигбергер“. Според критика Еуджен Симион художествените творби на Елиаде, посветени на темата за любовта и проблемите на младото поколение, вълнуват румънския читател от 30-те години, защото му предлагат необичаен за него възглед: бунт и еротика, трагични изживявания, философия на отчаянието. Екзистенциалната проблематика е нещо ново за румънската литература в междувоенния период. Колкото до фантастичните новели на Елиаде, те са построени върху фолклорни символи или върху мотиви, свързани с индийската философия и мистика. Читателският интерес към книгите му е огромен и критиката откликва на всяка от тях. Отзивите са ту ласкави, ту критични и все пак за всички е ясно — и като учен, и като писател М. Елиаде е явление в културния живот на страната. „За този човек от нашето племе някога ще се говори само в суперлативи… защото трябва да се признае, че М. Елиаде е една от най-ярките личности, които е създал румънският народ“ — казва неговият съвременник Петру Манолиу.