Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 5

Нито една от белетристичните творби на Елиаде не блести със сложни стилистични фигури, но писателят притежава чудесната дарба да извлича от думите дълбок, неподозиран смисъл. Показателен в това отношение е романът „Змията“, единственото може би фантастично произведение на Елиаде, от което отсъства характерното за неговото творчество прекъсване в хода на времето. Изходен тук е фолклорният мотив за любовното заклинание, а основен елемент — пак времето, но в повествованието то запазва естествения си ход. И макар че романът започва твърде „обикновено“, постепенно натрупващото се безпокойство у героите се предава и на читателя. А събитията, които го пораждат, Елиаде втъкава някак мимоходом, почти незабелязано и все пак степенувано. Всеки нов момент идва да засили объркването, тревогата, събудените копнежи — разговорът за Исус, репликата за възможността да изживяваме отново същите неща, със същите хора и на същото място, играта на залози през нощта в гората, която пробужда толкова любовни копнежи и желания за приключения, разказът на Андроник в избата за отдавна убитата в манастира княжеска дъщеря. Читателят долавя, че героите на Елиаде живеят някак другояче, че усещат времето по различен начин. „Аз познавам всички тези стени, сякаш съм бил тук от самото начало… Понякога ми се струва, че сънувам, толкова много неща помня… Сякаш, съм се родил, когато се е градил манастирът“ — казва Андроник. Румънският критик Сорин Александреску установява три равнища на времето в този роман: обикновеното време на непосветените — групата; цикличното време на Дорина, за която някои събития се повтарят; извънвременния свят на Андроник. Второто и третото равнище са форми на свещеното време, времето на посветените.