Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 8

— Знам го.

— Обади се на дежурния, когато го намериш. Той ще ми предаде. Ще бъда наблизо до теб. Ясно?

— Дадено, шерифе. Лесна работа.

— Въпроси?

— Ъхъ. Нещо съм закъсал. Кой ще ми плати за това?

Ози му пъхна една двайсетачка в ръката и си тръгна.

Хейстингс подкара към заведението на Хюи, надолу покрай езерото.

— Сигурен ли си, че можеш да му се довериш? — попита Хейстингс.

— На кого?

— На тоя Бъмпъс.

— Разбира се, че мога. Откакто го пуснаха под гаранция, той доказа, че може да се разчита на него. Добро момче е, опитва се да върви в правия път през повечето време. Подкрепя местния шериф и ще направи всичко, което го помоля.

— Защо?

— Защото преди една година го хванах с десет унции марихуана. Беше навън от година, когато пипнах брат му с една унция и му казах, че ще го тикна в затвора за трийсет години. Започна да крещи и да прави сцени, цяла нощ ви в килията. На сутринта беше готов да говори. Каза, че доставчик му бил брат му Боби. Пуснах го да си върви и отидох при Боби. Почуках на вратата, отвътре се чу как пуска водата в клозета. Не дойде да отвори, затова избих вратата. Сварих го по долни гащи в банята, опитваше се да отвинти поплавъка на клозета. Наоколо бе потънало Е марихуана. Не знам колко беше изсипал, но повечето се връщаше обратно, защото водата преливаше. Толкова го уплаших, че подмокри гащите.

— Шегуваш се.

— Никак. Беше се опикал целият. Незабравима гледка — вцепенил се насреща ми с мокри гащи, в едната ръка държи поплавъка, в другата — дрогата, а помещението плува във вода, върната от канала.

— Ти какво направи?

— Заплаших го, че ще го пречукам.

— А той какво направи?

— Разрева се. Като малко дете. Занарежда за майчето си, за пандиза и за какво ли не. Обеща, че няма да се издъни втори път.

— Ти арестува ли го?

— Не. Нямах сили да го направя. Но се държах много гадно с него и го заплаших още няколко пъти. Наложих му изпитателен срок там, на място, в собствената му баня. Оттогава е песен да се работи с него.

Минаха покрай заведението на Хюи и зърнаха пикапа на Коб на паркинга редом с десетина други коли и камионетки. Спряха на хълма зад черквата на чернокожите — оттам бардакът, или гнезденцето на Хюи, както му викаха гальовно редовните клиенти, се виждаше като на длан. Друга патрулна кола се скри зад дърветата отвъд шосето. След миг в паркинга влетя Бъмпъс. Удари спирачка, вдигна облак прах и се изравни на заден с Пикапа на Коб. Огледа се, после небрежно бутна вратата и влезе. След трийсет минути дежурният съобщи на Ози, че осведомителят е открил обекта, бял мъж в заведението на Хюи на шосе 305, близо до езерото. След няколко минути пристигнаха други две патрулни коли, прикриха се и зачакаха.

— Откъде си толкова сигурен, че е Коб? — попита Хейстингс.

— Не съм сигурен. Просто имам предчувствие. Момиченцето каза пикап с лъскави колела и огромни гуми.