Читать «Петата планина» онлайн - страница 38

— Защо всички са толкова нервни? — обърна се градоначалникът към Илия.

— Защото разбират, че нещо се е променило. И ти, и аз знаем, че отсега нататък асирийците могат да атакуват всеки момент. И ти, и аз знаем, че комендантът лъже за броя на вражеската войска.

— Да не е луд да каже на някого истината! Нали по тоя начин ще всее паника!

— Всеки човек усеща кога е в опасност и започва да реагира по странен начин, да предчувства, да долавя нещо във въздуха. И започва да се самозаблуждава, защото мисли, че няма да може да се справи с положението. Те също се самозалъгваха досега, но винаги идва момент, в който трябва да застанем лице в лице с истината.

Пристигна жрецът и нареди:

— Трябва да отидем в двореца и да свикаме Съвета на Акбар. Комендантът вече тръгна натам.

— Не прави това — каза тихо Илия на градоначалника. — Те ще те принудят да сториш нещо, което не искаш.

— Хайде да вървим — настоя жрецът. — Хванали са един шпионин и трябва да вземем спешни мерки.

— Съди го пред народа — подшушна Илия на градоначалника. — Хората ще застанат на твоя страна, защото искат мир, въпреки че сега говорят за война.

— Доведете тук този човек! — заповяда градоначалникът, при което множеството нададе радостни възгласи: то също щеше да присъства на Съвета.

— Не можем да го съдим тук! — рече жрецът. — Въпросът е деликатен и трябва да го решим на спокойствие. Чуха се викове и дюдюкания в знак на протест.

— Доведете го тук — повтори градоначалникът. — Той ще бъде съден на този площад, пред народа. Щом се трудим всички заедно, за да превърнем Акбар в цветущ град, заедно ще разискваме това, което ни заплашва.

Решението бе посрещнато с ръкопляскания. Появиха се група финикийски войници, които влачеха полугол мъж, целият о кървавен. Изглежда, че доста го бяха били, преди да го доведат тук.

Множеството спря да шуми. Тежка тишина се възцари над скамейките. Чуваха се само грухтенето на прасетата и виковете на децата, които играеха на другия край на площада.

— Защо сте се отнесли така с пленника? — извика градоначалникът.

— Той се съпротивляваше — отвърна един от стражите. — Твърдеше, че не бил шпионин, а бил дошъл тук, за да говори с вас.

Градоначалникът нареди да донесат три стола от двореца, в който живееше. Подчинените му донесоха и плаща на Справедливостта, който той намяташе винаги когато се събираше Съветът на Акбар.