Читать «Принц на кръвта» онлайн - страница 10

Боррик и Ерланд се спогледаха изненадани.

— Кеш! — прошепна Ерланд, едва скривайки удивлението си.

Кешийският посланик склони глава пред принца, изразявайки сдържаното си одобрение.

— Подобаващ жест на уважение и приятелство, ваше височество. Моята господарка ще остане доволна.

Погледът на Арута обходи залата и за миг се прикова на един човек в дъното, след това продължи. След като посланикът на Кеш се оттегли, Арута се изправи и каза:

— За днес свършихме много работа; дворът ще се събере отново утре, в десетия час на стражата. — Подаде ръка на съпругата си, тя я пое и стана. Докато придружаваше принцесата по подиума, Арута се спря за миг пред Боррик и му прошепна: — Вие с брат ти: в покоите ми след пет минути. — Четирите деца на принца се поклониха официално на родителите си и тръгнаха след тях в процесията.

Боррик се обърна към Ерланд и долови собственото си любопитство, отразено като в огледало на лицето му. Близнаците изчакаха, докато напуснат залата, след което Ерланд сграбчи Елена и я прегърна в мечешка прегръдка. Боррик я плесна здраво по гърба, въпреки че дебелите гънки на роклята й смекчиха удара му.

— Зверове! — възкликна тя и ги прегърна един по един. — Мразя да го признавам, но се радвам, че най-после се върнахте. Откакто заминахте, тук стана адски скучно.

— Не чак толкова, както чух, сестричке — ухили се Боррик.

Ерланд хвана брат си за врата и зашепна насмешливо:

— Преди малко ми казаха, че двама от принцовите скуайъри се сдърпали преди месец. Причината, изглежда, била, че не можели да се разберат кой от двамата да придружи нашата мила сестричка на празника на Банапис.

Елена изгледа двамата си братя с присвити очи.

— Нямам нищо общо с тази идиотска свада. — След което лицето й просветна. — А освен това прекарах деня със сина на барон Ловъри, Том.

Двамата братя се засмяха.

— И това го чух — каза Боррик. — Славата за теб се е разнесла чак до граничните баронства, мила ни сестричке! А нямаш още и шестнадесет.

Елена надигна широките си поли и се плъзна покрай братята си.

— Какво пък, почти съм на годините на мама, когато за пръв път се е срещнала с татко, а като стана дума за татко, ако не идете най-после в кабинета му, може да ви изпече дробовете за закуска. — Отдалечи се на няколко крачки, завъртя се сред вихър от лъскави коприни и отново им се изплези.

Боррик се засмя, а Ерланд се обърна към застаналия наблизо Ники и каза:

— А, какво е това?

Боррик се престори, че се оглежда над главата на Ники.

— Какво искаш да кажеш? Нищо не виждам.

Личицето на Ники се сбърчи.

— Боррик! — почти проплака момченцето.

Боррик погледна надолу.

— Я, ами че то било… — Обърна се към брат си. — Какво е това?

Ерланд бавно обиколи Ники.

— М-м, не съм сигурен. За таласъм е много малко, а за маймуна — прекалено голямо… освен ако не е примерно някоя голяма маймуна.