Читать «Мусон» онлайн - страница 70

За да не отминат Добра Надежда, като навлязат дълбоко в Индийския океан, трябваше да следват курс, който да ги отведе на няколко левги северно от носа. Винаги съществуваше опасността да стигнат брега нощем или в някоя от характерните за района гъсти мъгли — не един голям кораб бе намирал мокрия си гроб край този коварен бряг. Хал беше доволен, че когато му дойде времето, ще може да изпрати Том и Дориан на мачтата.

Хал помисли със задоволство и за напредъка, който отбелязваха в овладяването на арабски език. Гай се отказа от тия уроци с довода, че в Бомбай арабски почти не се говори, но Дориан и Том клякаха до предната надстройка с Алф Уилсън, всеки ден по един час и бъбреха като папагали. Когато Хал реши да ги изпита, установи че и двамата могат да водят самостоятелен разговор. Тези знания щяха да им бъдат от голяма полза, когато стигнат бреговете на треската. Винаги е добре да говориш езика на врага, помисли си Хал.

Не бяха видели друг кораб освен „Йомен“, откак напуснаха Ушант, но океанът не беше пустинен: чудесни и необикновени гледки радваха погледите на Том и Дориан, докато бяха на наблюдателния пост високо над палубата.

Един ден над огромната водна шир се появи албатрос. Той описваше кръгове над кораба, като се издигаше или спускаше по въздушното течение и слизаше ниско над белите гребени на вълните. Така той придружаваше кораба дни наред. Никое от двете момчета не бе виждало дотогава птица с такива размери. Понякога той се носеше съвсем близо до подобното на варел убежище, възползвал се от тягата на главното платно, за да се държи във въздуха, без да маха криле, а само нежно потрепвайки с крайчетата на перата. Дориан беше особено впечатлен от това същество, чиито разперени криле покриваха два или три пъти дължината на неговите разтворени ръце.

— Молимок! — викна той името, дадено му от моряците. То означаваше „Глупава чайка“ и бе спечелено от доверчивото му и крайно непредпазливо поведение на сушата. Дориан бе измолил остатъци от храна от готвача и сега ги хвърляше на описващата кръгове птица. Албатросът бързо се привърза към Дориан и идваше при неговото изсвирване или вик. Висеше във въздуха съвсем близо и изкусно улавяше хвърляните му залци.

На третия ден, докато Том го държеше за пояса, за да не се изтърси долу, Дориан протегна колкото можа късче тлъсто осолено месо. Молимок погледна с мъдрите си древни очи, протегна шия и леко пое гощавката с кривия си огромен клюн, с който без усилие можеше да отхапе някой пръст на момчето.

Дориан изсвири и запляска победоносно с ръце, а трите момичета, които наблюдаваха ухажването от палубата, завикаха възторжено отдолу. Когато се спуснаха след края на смяната, Керълайн целуна Дориан пред очите на офицерите на юта и всички вахтени.