Читать «Мусон» онлайн - страница 35

Когато привърши рецитацията, Дениъл се усмихна.

— Прекалено добра възможност, за да я изпусне човек и тоя прочут капитан ми се нрави. Проклет да бъда, ако не си сложа кръстчето в списъка му!

Когато мастър Уолш се завърна от печатницата, приведен под тежестта на огромен топ плакати, Хал изпрати Дориан и близнаците да помагат на Аболи и Дениъл за разлепването им по ъгли, кръчми и бардаци около пристанището.

7.

Аболи спря каретата при кея на корабостроителницата. Хал скочи на земята и се отправи към края на пристана, където го очакваха Големият Дениъл и Алф Уилсън. Реката беше пълна с плавателни съдове от всякакъв клас — от малки лодки до първоразрядни военни кораби. Някои представляваха просто корпуси с гребла, но други бяха с пълно мореходно снаряжение, с реи и опънати платна, впуснали се надолу към Грейвсенд и Канала или пък бавно се мъкнеха срещу течението и вятъра към Блекуол.

В цялата тая суматоха погледът не можеше да отмине „Серафим“. Хал веднага погледна към него, закотвен встрани от талвега, накачулен от лихтери, с почернели от дърводелци и майстори на платна палуби. Пред очите му, от един лихтер бе вдигната огромна бъчва за вода.

— Ама че красота! — прошепна Хал, плъзнал възхитен поглед по очертанията на кораба. Макар реите още да не бяха поставени, по елегантния наклон на високите мачти човек можеше да си представи огромния облак платна, който те ще носят.

Корпусът представляваше много удачен компромис. Беше достатъчно широк и дълбок, за да побере голям товар, както и оръдията, подобаващи на въоръжен търговски кораб. От друга страна, елегантната извивка на носа и леката кърма обещаваха бързина и повратливост при всякакъв вятър.

— Отлично ще се представи капитане, точно както желаете — обади се дрезгаво отзад Големият Дениъл. Фактът, че проговори, без да го питат, показваше собствената му възбуда.

„Серафим“ беше великолепно украсен, както подобава на авторитета на Източноиндийската компания. Независимо от лихтерите, които се суетяха наоколо и отчасти скриваха кораба, превъзходната му боя блестеше под лъчите на пролетното слънце. Целият кораб бе в синьо и златно, задната надстройка се кипреше с цял сноп херувими и серафими, а носът бе увенчан от крилатата фигура на ангел с детско лице, чието име носеше и корабът. Оръдейните амбразури бяха в злато — красиви редици от квадрати, които подчертаваха мощта му.

— Извикайте лодка! — нареди Хал и когато тя пристигна и се привърза в основата на хлъзгавите стълби, той бързо се спусна по тях и скочи на кърмата.

— Закарай ни до „Серафим“! — обърна се Големият Дениъл към дребния старец на руля и отблъсна от кея. Лодката смърдеше на помия. Може би нощем извозваше мръсотиите от закотвените кораби, но през деня, превозваше зеленчуци и обслужваше пътници.

— Вие трябва да сте сър Кортни, новият капитан на „Серафим“? — попита лодкарят с разтреперан глас. — Видях обявата Ви в кръчмата.

— Да, той е — отвърна Дениъл, понеже Хал се бе прехласнал в кораба и нищо не чуваше.

— Имам две яки и здрави момчета, които искат да се качат на борда — продължи старецът.