Читать «Мусон» онлайн - страница 33
Уилбър Смит
Дори от това разстояние Хал видя грешката. С леко трепване на устната, Том показа, че е видял своя шанс. Не Том, недей, прошепна Хал. Аболи бе пуснал същата стръв, която и той бе налапвал на възрастта на Том. С превъзходния си усет за разстояние, Аболи стоеше точно на два инча по-далеч от мястото, което Том би успял да достигне, ако посегне към дясното му рамо. А щеше да последва и контраудар.
Хал извика от удоволствие, когато видя сина си да напада с двойна стъпка и финт към дясното рамо, а после с пъргавината на маймуна и неподозирана сила в китката пренасочи удара към бедрото. Почти го докосна, възхити се той, докато Аболи се видя принуден с крайно усилие да опише с оръжието си пълен кръг, за да прихване и отблъсне сабята на Том.
Аболи отстъпи и сложи край на схватката. Разтърси гладката си глава така, че от нея се посипаха капки пот и разчекна уста в огромна белозъба усмивка.
— Добре, Клебе! Никога не приемай покана от противника! Добре! Почти щеше да успееш. — Обгърна с ръка раменете на Том. — За днес стига. Мастър Уолш те чака с писалка вместо сабя.
— Нека още един път, Аболи! — помоли се Том. — Тоя път ще те ударя, честна дума! — Но Аболи бутна момчето към странноприемницата.
Точно така, Аболи, каза си Хал. Не бива да се надмогват възрастта и годините им. Попипа бледия белег върху собственото си ухо и с печална усмивка си помисли, че никак не е далеч деня, в който една-две капки кръв ще бъдат пуснати от мастър Том, както и от него самия навремето, за да не се възгордее прекомерно с новопридобитите умения. Хал отвори прозореца и викна надолу:
— Аболи, къде е Големият Дени?
Аболи обърса с ръка потта от чело и отвърна:
— Работеше нещо по каретата. После отиде някъде с новото момче, Уилсън.
— Намери го и елате горе! Имам да ви кажа нещо.
Малко по-късно, когато двамата мъжаги се вмъкнаха в стаята, Хал вдигна поглед от документа върху работната маса.
— Сядайте! — Той им посочи софата и те се настаниха един до друг, като някакви поотраснали ученици, в очакване да ги смъмрят. — Приказвах с Мейбъл — започна Хал. — Казва, че няма да изтърпи още една зима с теб, да й се въртиш из къщата като вързана мечка. Помоли ме, да те разкарам някъде по-надалеч.
Дениъл гледаше като ударен. Мейбъл беше жена му, главната готвачка в Хай Уийлд, закръглена и засмяна жена с червени бузи.
— Тя как така… — започна ядно Дениъл, но после широко се засмя, видял веселите пламъчета в очите на Хал.
А той се обърна към Аболи:
— Що се отнася до теб, черни дяволе, плимутският кмет ми се оплака, че в града се е народило цяло племе плешиви и кафяви бебета и съпрузите пълнят мускетите. И за теб е полезно да се разкараш за известно време.
Аболи изгрухтя и избухна в смях.
— Накъде ще вървим, Гундуане? — Използва прякора, даден от него на Хал като малък, който на езика на африканската гора означава диво прасе. Използваше го само, когато се вълнуваше.