Читать «Мусон» онлайн - страница 25

Уилбър Смит

— Влез! — избумтя отвътре познатият глас и Хал мина с приведена глава през вратата, за да попадне в малка, но пищно украсена стая. Облицованите с дърво стени бяха окичени с гоблени от Индиите и Арабия, а самата стая едва събираше голямата маса, отрупана със сребърни чинии и позлатени супници, от които се разнасяха пикантни аромати и струйки пара.

— Точен, както винаги — похвали го лорд Чайлдс. Той бе седнал в началото на масата, разлял се извън огромен тапициран стол. — Прости ми, задето не мога да стана и те посрещна, както подобава, Кортни. Проклетата подагра пак ме е стегнала. — Той посочи качения си върху табуретка крак, омотан в превръзки. — Виждали сте се с Осуалд, разбира се.

— Имал съм тази чест — поклони се Хал към канцлера. — Добър вечер, милорд. Срещнахме се в дома на Самюъл Пепи миналия август.

— Добър вечер, сър Хенри. Много добре си спомням нашата среща. — Лорд Хайд се усмихна и му отправи полупоклон от място. — Вие не сте човек, който се забравя лесно. — Разговорът започва благоприятно, помисли си Хал.

Чайлдс му махна непринудено да седне до него.

— Седни тук, та да си чуваме приказката. Свали палтото и перуката, човече. Нека се разположим удобно. — Той погледна гъстата черна коса на Хал, само тук-там бродирана със сребро и добави: — Е да, разбира се, ти не носиш перука и много хубаво правиш. Ние, осъдените да живеем в града нещастници, трябва да се съобразяваме с модата.

Косите на другите двама бяха ниско остригани, съблекли се бяха по ризи с разкопчани яки. Чайлдс бе вързал салфетка около врата си и не бяха изчакали Хал, за да започнат да се хранят. Ако се съди по купчината празни черупки от стриди, Чайлдс бе унищожил вече няколко дузини. Хал свали палтото си, подаде го на един лакей и зае предложеното му място.

— Какво предпочиташ, Кортни, рейнско или мадейра? — Чайлдс даде знак на един от прислужниците да му напълни чашата. Хал предпочете рейнското. От опит знаеше, че вечерята ще е дълга и че зад измамната сладост на мадейрата се крие коварна сила. След като му напълниха чашата и оставиха пред него голямо плато със стриди от Колчестър, Чайлдс отпрати с жест прислугата, за да разговарят спокойно. Почти веднага зачекнаха злободневния проблем за войната в Ирландия. Сваленият Крал Джеймс бе отплавал от Франция за Ирландия, за да събере армия сред католическите си поддръжници там и се сражаваше срещу верните на крал Уилям сили. Осуалд Хайд се оплака от високата цена на кампанията, обаче Чайлдс изрази радостта си по повод успешната отбрана на Лондондери и Енискилен от частите на Негово Величество.

— Можете да бъдете сигурни, че щом се справи с ирландците, кралят ще насочи цялото си внимание към Франция — каза Осуалд Хайд, след което засмука нова стрида с тъжната физиономия, която му стоеше така непринудено. — Пак ще трябва да ходя в Парламента, да моля за пари.

Макар да живееше в провинцията, Хал беше много добре осведомен за събитията по света, тъй като поддържаше редовна кореспонденция с многобройните си приятели в Лондон. Беше изцяло в състояние да следи тънките криволици на разговора и дори да прави съвсем уместни забележки.