Читать «Мусон» онлайн - страница 23

Завърнали се от бойното поле офицери във великолепни униформи на гвардейските части на Крал Уилям се перчеха из тълпата, под ръка с красавици в бонета.

В реката бяха закотвени бойни кораби и Том нетърпеливо ги посочи на Дениъл.

— А-ха. — Той изплю парче тютюн през рамо. — Това там е старият „Дреднаут“ със седемдесет и четири оръдия. Той се сражава при Медуей. До него е „Кеймбридж“… — Дениъл изреждаше славните имена, а Том ги слушаше с вълнение.

— Виж там! — извика той. — Това трябва да е катедралата Свети Павел. — Том я позна по картинката от своя учебник. Куполът, едва наполовина завършен, зееше към небето замрежен от скелета.

Гай го чу и проточи шия през прозореца.

— Новата Свети Павел — поправи го той. — Старата катедрала е изгоряла по време на Големия пожар. Архитект е майстор Рен, а куполът ще бъде почти триста шейсет и пет стъпки висок…

Но вниманието на двамата му братя отгоре вече бе отлетяло другаде.

— Какво е станало с ония постройки там? — попита Дориан, като посочи към опушени развалини, пръснати посред новите сгради по бреговете на реката.

— Всички са изгорели по време на Пожара — отвърна Том. — Виждаш ли как строят новите?

От моста навлязоха в най-оживената част на града. Бъркотията от екипажи и хора стана невъобразима.

— Идвал съм тук преди Пожара — каза им Дениъл. — Дълго преди вас да ви е имало в плановете. Улиците бяха два пъти по-тесни от сега, а хората си изсипваха цукалата направо в канавките… — Той продължи да развлича момчетата с нови живописни подробности от бита на града преди две десетилетия.

В откритите ланда, с които се разминаваха, виждаха достолепни джентълмени, издокарани по последна дума на модата, а до тях госпожици в блестяща коприна и така прекрасни, че Том беше сигурен в небесния им произход.

Някои от другите жени, тези които висяха над улиците от прозорците, имаха по-малко свят вид. Една от тях си хареса Аболи и му отправи недвусмислена писклива покана.

— Какво искала да ти покаже, Аболи? — опули очи Дориан.

Дениъл заби пръсти в гривата си и каза:

— По-добре ще е за тебе, мастър Дори, никога да не разбереш. Защото разбереш ли, после мира няма да видиш.

Най-накрая стигнаха до „Плуга“ и колелата затропаха по калдъръма, докато Аболи завиваше към портите на странноприемницата. Стопанинът се втурна да ги посрещне с поклони и кърпа, в която бършеше ръцете си.

— Добре дошъл, сър Хал! Не Ви очаквахме по-рано от утре.

— Пътят се оказа по-добър, отколкото мислех. Бързо стигнахме. — Хал се измъкна вдървено навън. — Донеси кана бира, да изплакнем праха от гърлата си — нареди той, докато влизаше в странноприемницата. Тръшна се на един стол в предното помещение.

— Обичайната Ви стая Ви очаква, сър Хал, а също и стая за момчетата.

— Добре. И нека конярите ти се погрижат за конете и нека дадат стая на прислугата ми.

— Имам писмо от лорд Чайлдс във връзка с Вас, сър. Нарежда ми най-строго, да го уведомя за пристигането Ви на минутата.

— Направи ли го? — попита с остър поглед Хал. Никълъс Чайлдс беше председател на надзорниците на английската Източноиндийска компания, но той я управляваше като да му е бащиния. Човек с огромно богатство и влияние в града и двореца. Короната беше основен акционер в Компанията, така че Чайлдс разполагаше с благоволението на самия суверен. Не беше човек, на когото може да се гледа с лека ръка.