Читать «Смъртта на Ахил» онлайн - страница 8

Полицейският началник кимна и прибра от креслото папката с докладните.

— Разрешете да вървя, ваше сиятелство?

— Тръгвайте. Майчице, каква лудница ще стане. — Князът внезапно потрепна: — Господа, ами той императорът сигурно ще пристигне? Обезателно ще пристигне, че не кой да е, а героят на Плевен и Туркестан е предал Богу дух. Безстрашният рицар, затуй дори го наричаха Ахил. Ах, трябва да се подготви кремълският дворец. Аз ще имам грижата…

Хуртински и Караченцев тръгнаха към вратата, готови да изпълнят получените нареждания, а колежкият асесор дори не понечи да стане, само гледаше княза с известно недоумение.

— А, Ераст Петрович — спомни си за новопристигналия Долгорукой, — сега нямам време за вас, нали виждате. Оправяйте се сам, но бъдете наблизо. Може да ви възложа нещо. Ще има работа за всички. Бре, беля, беля…

— Ваше сиятелство, ами разследване няма ли д-да има? — неочаквано попита Фандорин. — Толкова видна личност. И такава странна смърт. Редно е да се проучи.

— Какво разследване — с досада сви вежди князът. — Нали ви казвам, императорът ще пристигне.

— Аз обаче имам основание да предположа, че тук има нещо съмнително — с непобедимо спокойствие настоя колежкият асесор.

Думите му произведоха ефекта на взривена граната.

— Що за нелепи измишльотини! — кресна Караченцев — симпатията му към младия мъж тутакси се беше изпарила. — Какво основание може да имате? Откъде изобщо може да знаете нещо?

Ераст Петрович дори не удостои с поглед надворния съветник, а се обърна направо към губернатора:

— Ако позволите, ваше сиятелство, случайно отседнах в същия хотел „Дюсо“. Това първо. С Михаил Дмитриевич се п-познавам отдавна. Той винаги става много рано, така че е абсолютно изключено неговите хора да си мислят, че до толкова късен час още спи. Свитата му щеше да се обезпокои още в шест. Това второ. А с есаул Гукмасов, когото също познавам много добре, се видях в осем и половина. Той беше небръснат. Това трето. — Тук Фандорин направи многозначителна пауза, сякаш последното съобщение биеше всичко друго по важност.

— Небръснат ли? И какво? — учуди се полицейският началник.

— Ами това, ваше сиятелство, че никога и в никакъв случай Гукмасов не може да е небръснат в осем и половина сутринта. С този човек изкарах б-балканската кампания. Той е изряден до педантизъм и не се е появявал от палатката си небръснат дори да нямаше вода и да трябваше да се топи сняг. Предполагам, Гукмасов още в ранно утро е знаел, че началникът му е мъртъв. Ако е знаел, защо толкова време е мълчал? Това четвърто. Трябва да се провери. Особено щом ще д-дойде императорът.