Читать «Смъртта на Ахил» онлайн - страница 5

— Не случайно ви поканих да дойдете точно в петък, драги — сърдечно произнесе губернаторът. — В петъците от десет часа обсъждаме разни секретно-деликатни дела. За днес съм набелязал да разискваме един много деликатен въпрос: къде да намерим пари за довършителните работи по иконописването на Храма. Свещен обет, дълголетен мой кръст — набожно се прекръсти той. — Интриги разни между художниците, а и разхищенията не са малко. Ще мислим как да измъкнем един милион за богоугодното начинание от московските богаташи. Е, господа поверителни, бяхте двама, сега ще сте трима. Както се казва, в мир и разбирателство, Вие, господин Фандорин, сте ми пратен тъкмо за тайните дела, нали така? Макар да сте млад, препоръките ви са отлични. Чувства се, че сте врял и кипял човек — той изпитателно погледна новака в очите, но онзи издържа погледа му, и то комай без никакво вълнение. — Помня ви аз — отново се превърна в добродушен дядо Долгорукой. — Бях на венчавката ви, тъй де. Всичко помня, всичко… Възмъжали сте, много сте се променили. Е, и ние не сме се подмладили. Елате, драги, елате, седнете, аз церемониите не ги обичам… — и уж случайно побутна към себе си книжата на новопристигналия — помнеше го по презиме, но малкото и бащиното му беше забравил. А в тези неща, знаеше опитният Владимир Андреевич, грешки са недопустими. Всеки се обижда, ако му сбъркаш името, а без нужда да наскърбиш човек никак не бива.

Ераст Петрович — значи така се казваше новакът красавец. Щом погледна отвореното досие, князът се навъси, защото никак не му харесваха тези книжа. На опасност му намирисваха. Не веднъж и дваж ги беше преглеждал вече генерал-губернаторът, но нищо не му се проясняваше.

Досието наистина изглеждаше много тайнствено. На 26 години, православен, потомствен дворянин, роден в Москва. До тук добре; след завършване на гимназия съгласно подадено прошение със заповед на московската полиция е назначен за деловодител с чин колежки регистратор в Криминалното управление. И това е ясно. Но после започваха пълни чудесии. Какво е това, пита се — още след два месеца: „За отлична усърдна превъзходна служба по Всемилостивейша воля е произведен извънредно в чин титулярен съветник и зачислен в Министерството на външните работи“, а после в графа „награди“ ставаше още по-странно: орден „Св. Владимир“ ІV-та степен за случая „Азазел“ (секретен фонд на Жандармерийския отделен корпус), орден „Св. Станислав“ III-та степен за случая „Турски гамбит“ (секретен фонд на Военното министерство), орден „Св. Анна“ IV-та степен за случая „Елмазната колесница“ (секретен фонд на Министерство на външните работи). Всичко секретно!

Ераст Петрович дискретно, но зорко поглеждаше високото началство и още в първата минута доби, общо взето, благоприятно впечатление. Князът е стар, но още е с ума си и малко театралничи. Колежкият асесор не пропусна да отбележи затруднението, което се изписа на лицето на негово сиятелство при преглеждането на служебното му досие. Фандорин въздъхна съчувствено — макар да не го беше чел, той си представяше горе-долу какво може да пише в него.