Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 22

Сам сви рамене.

— Накрая успях да я успокоя, Мат.

— Слава Богу, че вече не живея с нея, Сам. Не зная какво я прихваща. Развилнява се…

Разговорът им обаче бе прекъснат.

— Шерифе, току-що ни телефонираха. На Сънивейл Авеню има убийство.

Шериф Даулинг погледна към Сам Блейк. Той кимна.

— Ще го поема.

Петнайсет минути по-късно влезе в апартамента на Денис Тибъл. Патрулен полицай разговаряше в дневната с домоуправителя.

— Къде е трупът? — попита Блейк.

Патрулният кимна към спалнята.

— Там вътре, господине.

Блейк влезе в спалнята и замръзна на място. Върху леглото беше проснато голо мъжко тяло и първото впечатление на детектива бе, че стаята е потънала в кръв. Когато се приближи, видя откъде е дошла кръвта. Целият гръб на жертвата беше в рани от назъбения ръб на строшена бутилка, в плътта бяха заседнали парчета стъкло. Тестисите на мъжа бяха отрязани.

Докато го гледаше, детективът усети остра болка в слабините.

— По дяволите, как е възможно човешко същество да извърши такова нещо?! — изрече.

Оръжието не се виждаше наоколо, но щяха внимателно да претърсят навсякъде.

Заместник-шерифът се върна в дневната, за да поговори с домоуправителя.

— Познавахте ли покойния?

— Да, господине. Това е неговият апартамент.

— Как се казва?

— Тибъл. Денис Тибъл.

Блейк си записа.

— Откога живее тук?

— Почти от три години.

— Какво можете да ми кажете за него?

— Почти нищо, господине. Тибъл беше много затворен, винаги си плащаше наема навреме. Понякога водеше жени. Струва ми се, че повечето бяха проститутки.

— Знаете ли къде е работел?

— А, да. В „Глобъл Къмпютър Графикс Корпорейшън“. Беше един от онези компютърни гении.

Заместник-шерифът си отбеляза и това.

— Кой откри трупа?

— Една от чистачките. Мария. Вчера имаше почивен ден, затова дойде чак тази сутрин…

— Искам да разговарям с нея.

— Да, господине. Ще я повикам.

Мария бе мрачна наглед четирийсетгодишна бразилка, нервна и уплашена.

— Ти ли откри трупа, Мария?

— Аз не съм го направила. Кълна ви се. — Жената беше обхваната от истерия. — Трябва ли ми адвокат?

— Не. Нямаш нужда от адвокат. Само ми кажи какво се случи.

— Нищо не се е случило. Искам да кажа… сутринта дойдох тук да почистя, както винаги. Аз… мислех си, че го няма. Винаги излизаше преди седем. Почистих в дневната и…

„По дяволите!“

— Мария, спомняш ли си как изглеждаше стаята, преди да почистиш?

— Какво имате предвид?

— Местила ли си нещо? Изнасяла ли си нещо от тук?

— Ами, да. На пода имаше строшена бутилка от вино. Цялата лепнеше. Аз…

— Какво направи с нея?

— Пуснах я в мелачката за боклук и я смлях.

— Какво друго направи?

— Ами изхвърлих пепелника и…

— Вътре имаше ли фасове?

Тя замълча и се опита да си спомни.

— Един. Хвърлих го в кошчето в кухнята.

— Хайде да идем да го видим. — Детективът я последва в кухнята и тя му посочи кошчето. Вътре имаше угарка със следи от червило. Заместник-шериф Блейк внимателно я извади и я постави в пликче.

После се върна в дневната.

— Мария, знаеш ли дали от апартамента липсва нещо? Да са изчезнали някакви ценни вещи?