Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 21

Когато се прибра в апартамента си, се чувстваше така, като че ли се връща в убежище. Нямаше търпение да свали отвратителните си дрехи. Преди да се срещне с баща си, имаше нужда да вземе още един душ. Понечи да тръгне към гардероба и застина. На тоалетката пред нея имаше фас от цигара.

Настаниха ги на ъглова маса в ресторант „Оукс“. Баща й загрижено я гледаше.

— Какво си правила в Чикаго?

— Аз… не зная.

— Не знаеш ли? — учуди се той.

Ашли се поколеба, като се опитваше да реши дали да му разкаже за случилото се. Навярно можеше да й даде някакъв съвет.

Тя предпазливо започна:

— Денис Тибъл ме покани в апартамента си, за да му помогна за нещо…

— Денис Тибъл ли? Онази змия? — Преди много време тя го беше запознала с колегите си. — Как можеш да имаш нещо общо с него?

Мигновено разбра, че е допуснала грешка. Баща й винаги реагираше гневно на всичките й проблеми. Особено когато бяха свързани с мъж.

„Ако някога пак те видя тук, ще те пребия.“

— Не е толкова важно — каза Ашли.

— Искам да го чуя.

Тя помълча малко, изпълнена с лоши предчувствия.

— Ами, пих нещо в апартамента на Денис и…

Докато говореше, лицето на баща й потъмня от гняв.

Очите му я изплашиха. Ашли се опита да съкрати разказа си.

— Не — настоя той. — Искам да чуя всичко.

Същата нощ тя лежеше, неспособна да заспи. Мислите й бяха съвсем объркани. „Ако се разчуе какво е направил с мен Денис, ще умра от срам. Всички в службата ще научат какво се е случило. Но не мога да му позволя да го повтори отново. Трябва да съобщя в полицията.“

Хората се бяха опитали да я предупредят, че той е побъркан по нея, но тя не им беше обърнала внимание. Като си мислеше за това, различаваше всички признаци: той се дразнеше, когато друг приказваше с нея, постоянно я канеше на срещи, подслушваше…

„Сега поне зная кой ме преследва“ — каза си тя.

В осем и половина сутринта Ашли се канеше да тръгва на работа, когато телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Ало?

— Ашли, тук е Шейн. Чу ли новината?

— Каква новина?

— Съобщават по телевизията. Току-що са открили трупа на Денис Тибъл.

За миг й се зави свят.

— О, Господи! Какво се е случило?

— Твърдят, че някой го е намушкал с нож и после го е кастрирал.

Шеста глава

Заместник-шериф Сам Блейк беше заслужил поста си в шерифското управление в Кюпъртино по трудния начин: ожени се за сестрата на шерифа Сърийна Даулинг, вещица с достатъчно остър език, за да сече орегонски гори. Сам Блейк беше единственият мъж, способен да се справя с нея. Нисък, любезен, мек човек, търпелив като светец. Независимо колко го вбесяваше Сърийна, той я изчакваше да се успокои и после кротко си поприказваше с нея.

Постъпи в шерифското управление, защото шерифът Мат Даулинг бе най-добрият му приятел. Заедно бяха ходили на училище, заедно израснаха. Блейк обичаше полицейската работа и я вършеше изключително добре. Беше проницателен, интелигентен и упорит. Това съчетание го правеше най-добрия детектив в управлението.

По-рано същата сутрин Сам Блейк и шериф Даулинг бяха пили заедно кафе.

— Чух, че снощи сестра ми ти вгорчила живота — каза шерифът. — Съседите поне десетина пъти се обаждаха да се оплакват. Сърийна е шампионка по викане, няма спор.