Читать «Ускорение» онлайн - страница 145

— Ако ще говорим за прахосване на пари — поде Златният зъб, — погледнете оная грозотия, дето я строят край пътя.

— Коя — оная срещу бара ли, дето ще я изгорят веднага щом я привършат? — попита Арвин.

— Това е произведение на изкуството — напомни им иронично Джазмин.

— Що за изкуство е това? — възпротиви се „Ти“. — Изкуството не трябва ли да бъде вечно?

— Артистът ще направи милиони от продажбата на рисунките на онова нещо — успокои го Кърли. — Може да ги сложи на безброй стоки.

— Може ли някой сам да се нарече артист? — попита Златният зъб. — Не трябва ли да издържи някакъв изпит?

— Той се представя за специален тип артист — каза Кърли.

— Специален като задника ми — присмя се Арвин.

— Скъпи — обърна се Джазмин към него, — не искам да те обидя, но твоят дебел задник хич не ми се вижда специален.

— Той се представя за творец на представлението, на пърформанса.

— Какво значи това?

— Ами аз го разбирам като изкуство, което не трае — каза Кърли. — Създават го, за да се постигне нещо, и като го постигне, край.

— С какво ще пълнят музеите след сто години? — замисли се „Ти“. — С празно място?

— Няма да има музеи — успокои го Джазмин. — Музеите са за хора, а хора няма да има. Само очовечени прасета.

Били беше като вкаменен. Държеше чашата с кафето до устните си, устата му бе отворена, но не можеше да пие.

— Скъпи, не ти ли харесва кафето? — разтревожи се Джазмин.

— Напротив, много е хубаво. Искам още едно. Сервирате ли го в големи чаши?

— Предлагаме тройно кафе в голяма пластмасова чаша. Наричаме го „Яката глътка“.

— Дай ми една — поръча Били.

Глава 68

В заведението имаше ниша, в която бяха наредени шест компютъра, свързани с интернет. Пред един от компютрите седеше шофьор, който работеше с клавиатурата и мишката и гледаше съсредоточено в екрана. Може би проверяваше графика за доставки на компанията си или играеше компютърни игри, или разглеждаше порнографска страница.

Мониторът беше завинтен към масата, на която имаше място за храна. Били не знаеше адреса на страницата на Валис, затова започна да преглежда страници, посветени на изкуството на живото действие, на пърформанса. От линк на линк стигна до www.valisvalisvalis.com. Страницата беше с богато и привлекателно съдържание. Били изгледа един шарен клип за австралийския мост, към който Валис беше привързал двайсет хиляди червени балона, и видя как те се спукаха едновременно.

Прочете някои изказвания на артисти относно различни проекти. Те бяха пресилени и несвързани, натъпкани с немелодичния жаргон на модерното изкуство. В многословно интервю Валис заявяваше, че всеки велик творец е „ловец на човеци“, защото иска да „докосне, дори да плени душите“ на тези, които видят творбите му. Валис помагаше на любителите да проумеят смисъла на всяко от неговите произведения с помощта на три реда духовни напътствия. Всеки ред се състоеше от три думи. Били се съсредоточи над няколко от тях. Извади от портфейла си листа с напечатаните шест реда от трите документа на червената дискета, която бе намерил в ръката на Ралф Котъл. Разгъна го и го приглади.