Читать «Хук» онлайн - страница 88

Четиримата пирати залитаха по изгнилите дървени пътеки на града. Трима от тях бяха изумително високи, а четвъртият бе по-нисък, но изглеждаше по-злобен. Лицето на единия беше скрито зад превръзка за око и рошава брада, а на другия — зад белези и шарена кърпа на главата. Най-ниският имаше толкова сбръчкано и сгърчено лице, че срещаните пирати само го поглеждаха бегло и после продължаваха по пътя си. Четиримата влачеха цял арсенал — кинжали и кремъклийки, пъхнати в коланите, ками и ножове, стърчащи от къде ли не.

Когато минаваха покрай една сладкарница, тримата по-едри пирати рязко се обърнаха и изпод гънките на жакета над колана надзърна познато лице.

— Захаросани сливи! — въздъхна Бъчонко, преди някаква ръка да го напъха обратно.

Защото тези пирати не бяха никакви пирати, разбира се, а Питър и неговите поддръжници сред изгубените момчета. Бъчонко й Джобчо бяха единият пират, Асото и Сънливко вторият, Ключалко и Не Питай третият, и Питър четвъртият. Дребосъка, който наистина си беше дребосък, остана у дома. Менче пътуваше в шапката на Питър и даваше нареждания.

— Насам! — настояваше тя. — Не, не това! Забавете крачка! Спрете! Ей там, по-далечко от онзи негодник! Внимавайте! Започвайте да ръмжите! Хайде, да чуя ръмжене!

Питър не се затрудняваше с ръмженето. Ако му се беше удала възможност, може би с удоволствие би ухапал някого.

Те се бяха промъкнали надолу по плажа и в града по задните улички, навлекли пиратските дрехи, и изглеждаха толкова едри и груби, че никой не искаше да се разправя с тях. Бяха потърсили някаква следа от Хук и установиха, че всички гравитираха към Пиратския площад и часовника на крокодила.

Сега вече наближаваха това място, люшкаха се, залитаха като пияници, докато се мъчеха да пазят равновесие един върху друг, и чуваха приветствени викове и крясъци. На площада се тълпяха десетки пирати. Щом стигнаха, Питър се покатери на една бъчва и любопитно надникна над морето от глави.

Не можеше да повярва на очите си! Пиратският площад бе превърнат в игрище за бейзбол!

Нямаше ги останките от безбройните нощни пиратски гуляи. Нямаше ги количките и щандовете с дрънкулки. Нямаше ги джебчиите и фокусниците (или поне не се виждаха). Всичко и всички бяха пометени, за да направят място за игрището. Начертали бяха прави бели черти към базите й към мястото на батера. За бази служеха сатенени възглавнички с къдрички, просто обсипани със скъпоценности. Дори огромният крокодил беше влязъл в употреба — служеше като табло за отбелязване на резултатите.

Но най-изумителни бяха играчите — цял отбор пирати, всички в бейзболни екипи от началото на века с големи букви на гърдите — ПИРАТИ. Носеха ръкавици и шапки. Някои имаха шпайкове, макар че повечето бяха предпочели да си останат с ботуши. Някои дори имаха пищови и ками, затъкнати в коланите.

С Джукс като кетчър Смий загряваше на маунда — тясна дълга могилка с надгробен камък отзад. Хук седеше в средата на трибуната до една апетитна кръчмарска девойка.