Читать «Хук» онлайн - страница 79

После плаваха с лодка във въображаема буря. Хук, Смий и Джек седяха в спасителна лодка. Група пирати я държаха нависоко и силно я клатеха, а други пирати и жители на пиратския град удряха мечове, за да изобразят светкавици и гръмотевици, и размахваха чаршафи и кърпи, за да направят вятър. Донесоха ведра с вода, като че ли наистина бяха в морето, което заплашваше да прекатури лодката и да ги изпрати при Дейви Джоунс. Колко приличаше на истинско!

Накрая имаше пиратска строева подготовка. Джек командваше, а Хук го наблюдаваше с одобрение. Момчето караше все по-силно негодуващата тълпа пирати да марширува по палубите на „Веселият Роджър“, докато накрая без малко да се стигне до бунт.

„Какъв ден — страшна работа!“

Но вече наближаваше краят му. Спомените се въртяха в главата му, а Джек се усмихваше и се чудеше какво ли още ще се случи. За утре Хук бе обещал нови приключения. Трябваше само да почака!

Мечтанието му бе прекъснато от развълнувано гласче, което викаше името му:

— Джек! Джек!

Той сведе очи надолу към пристана и зад решетките на затворническа килия зърна изцапаното личице на едно момиченце.

— Какво си въобразяваш, че правиш? Защо играеш с него? Погледни ме, Джек! Мислиш си, че си много забавен, но не си! Нямаше да се държиш така ако мама и татко бяха тук!

Джек мълчеше. Хук се свлече от Дългия Том и се приближи до него, усмивката му не беше усмивка, а просто потреперване на устните.

Той протегна ръка и прегърна момчето.

— Познаваш ли я, Джек? — попита го тихо.

Джек вдигна рамене.

— Разбира се.

— Това съм аз, Джек! — Настоятелно извика Маги.

— Толкова е шумна — тъжно въздъхна Хук и замълча. — Как й беше името?

Джек се намръщи.

— Ами…

Главата му сякаш изведнъж се изпразни.

Усмивката на Хук стана много по-широка. Нещата вървяха по-добре, отколкото бе очаквал.

— Аз съм Маги, сестра ти, идиот такъв! — изпищя тя. — Когато изляза оттук, ще ти изпотроша всичките играчки! Така ще ти разхвърля стаята, че няма да я познаеш! — Тя избухна в ридания. — Аз съм! Нищо ли не помниш? А мама и татко? И тях ли си забравил? Джек, това съм аз!

Маги отчаяно гледаше как Хук вдига Джек от Дългия Том и с ръка около раменете му го отвежда някъде. Джек изобщо не си я спомняше. Напълно беше забравил името й.

Тя се отпусна на решетките и долната й устна затрепери. Наистина, наистина, наистина имаше нужда от мама и татко!

— Мама! — тихичко каза тя.

Едно гласче зад гърба й прошепна:

— Какво значи мама?

Тя се обърна и видя едно от най-малките пленени изгубени момчета, което напрегнато се взираше в нея. Другите бяха сгушени в тъмното зад него, всичките мръсни, раздърпани и окъсани, с широко отворени очи и вдигнати нагоре лица. От зори до мрак пиратите ги караха да броят съкровищата на Хук, вързани с вериги за сандъците — да броят същите дрънкулки по сто пъти, да ги подреждат, да ги лъскат и после пак да ги прибират. Пиратите ги биеха с камшици, за да броят по-бързо. Носеха им ужасна храна и нечиста вода. През цялото време Маги бе страдала ужасно. Почти й се искаше да си беше стояла в училището на Хук.