Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 13

Майк казва:

— Нищо по-различно от това, което казах на диспечера.

— Наоколо живеят три деца, които носят розови екипи — едното е момче, местният цар на сноуборда. Онова, което искам от теб, Съли, са детайли. Особености по костюма, ботушки, ръкавици, такива неща.

В гласа на Бавния Ед Майк долавя същото безразличие, което помни от тона на двамата полицаи, пристигнали да разпитват Лу за майка му. Другото, което долавя, е отзвук от тъпотата, белязала живота на бащата — Големия Ед Зуковски, — мъж, който решава да заведе съпругата си на двуседмично плаване до Аруба по повод десетата годишнина от сватбата, а за финансирането на това начинание му хрумва блестящата идея да ограби банката, разположена точно срещу сервиза, в който работи като монтьор, откакто е завършил училище.

Вятърът бушува отвън, тресе стъклата на витрините и входната врата. А Сара е някъде навън, в този ужас. Отдалечила се е от шейната, паднала е от насипа — той вече е убеден в това — и сега се щура някъде из гората, простряла се чак до къщата на Майк, по протежение на езерцето Салмън Брук и Четвърта магистрала, загубила се е в заслепяващата снежна пелена и го вика със задавен от вятъра глас, неговата Сара, ослепяла и ужасена, лишена от очилата си.

— Вече съобщих всичко още първия път — заявява Майк. — Ако ти трябва някаква информация, вземи я от колегата си. — Захвърля кърпата върху куп бирени каси и тръгва, но Бавния Ед го хваща за ръката.

— Съли, вир-вода си.

— Нищо ми няма.

— Сигурно затова си червен като цвекло и зъбите ти тракат. Не ме баламосвай, Съли, познавам те от сто години.

— Трябва да се върна навън. Тя се лута в снега без очила и…

— Какви очила?

Майк изважда очилата от джоба на якето и ги плясва върху кърпата.

— Сара изпада в ужас, когато не са на носа й — съобщава той. — Трябва да я открия, преди да излезе по някоя пътека право на Четвърта магистрала.

— Цял куп доброволци вече я търсят. Кажи ми за очилата.

— Отивам там.

— Чакай. — Бавния Ед стисва силно ръката му и приближава огромното си лице. — Ще преровим всеки квадратен сантиметър от това място, но при тази лайнена видимост трябва да ти е ясно защо се интересувам и от най-дребните подробности.

— Вече разказах всичко.

— Не и за очилата.

— Е, сега знаеш и за тях.

— Къде ги намери?

— Край шейната. — Майк прави нов опит да тръгне, но Бавния Ед не го пуска — стиска само толкова, колкото е необходимо, за да разбере Майк кой командва парада.

На Майк му идва да завие. Да изхвърли от себе си онова гадно усещане, което се таи в червата, да прасне с цялата затаена в него енергия Бавния Ед право в мутрата. Ед, тъпо лайно такова, мъкнеш се като охлюв, губиш безценно време!

— Сара е шестгодишна и е облечена в розов екип за сняг — промълвява Майк. — Розов костюм със сини ръкавички. А отгоре им са извезани северни елени. Розови ботушки „Барби“. Какво друго ти трябва?

Бавния Ед разхлабва хватката си, но все така запречва изхода от магазина. Майк попълва целия списък въпроси: ръст, тегло, цвят на очите и косата, бенка като на Синди Крауфорд, два липсващи долни предни зъба и леко криви горни. Съобщава дори за охлузения гръден кош на Сара. Забелязва го предната вечер, докато я къпе.