Читать «Трудно е да бъдеш бог» онлайн - страница 4

— И тебе някога ще те влачат на ръце. Приятно ли ще ти бъде, ако хората започнат да плещят за това?

— Откъде ти скимна, че смятам да дрънкам? — разсеяно каза Анка. — Аз изобщо не обичам дърдорковците.

— Слушай, какво си наумила?

— Нищо особено — Анка сви рамене. След малко поверително му съобщи: — Знаеш ли, ужасно ми е омръзнало всяка вечер по два пъти да си мия краката.

Горката Дева Катя, помисли си Антон. Това не ти е сайвата.

Те излязоха на една пътечка. Пътечката водеше надолу и гората ставаше все по-тъмна и по-тъмна. Тук буйно растеше папрат и висока тучна трева. Дънерите на боровете бяха покрити с мъх и бели като пяна лишеи. Но със сайвата шега не бива. Един прегракнал глас, в който нямаше нищо човешко, неочаквано изрева:

— Стой! Хвърляй оръжието — ти, благородни доне и ти, дона.

Когато сайвата пита нещо, трябва веднага да и отговориш. С точно движение Антон събори Анка в папратта, търкулна се и залегна зад един гнил пън. Прегракналото ехо още кънтеше по дънерите на боровете, а пътеката беше вече пуста. Настана тишина.

Антон, легнал настрани, въртеше макарата и опъваше тетивата. Изтрещя изстрел и върху него се посипя смет. Прегракналият нечовешки глас съобщи:

— Донът е улучен в петата.

Антон запъшка и вдигна крак.

— Не в тази, в дясната — поправи го гласът.

Чуваше се как Пашка се киска. Антон предпазливо надникна иззад пъна, но в полутъмната зелена каша нищо не се виждаше.

В този момент се чу остро изсвирване и шум, сякаш падна дърво.

— Уау… — сподавено завика Пашка. — Милост! Милост! Не ме убивайте!

Антон веднага скочи. Насреща му из папрата заднишком излезе Пашка. Ръцете му бяха вдигнати над главата. Анкинмят глас попита:

— Тошка, виждаш ли го?

— Като на длан — одобрително отвърна Антон. — Не се обръщай! — викна той на Пашка. — Ръцете на тила!

Пашка покорно сложи ръце на тила и заяви:

— Нищо няма да кажа.

— Какво трябва да правим с него, Тошка? — попита Анка.

— Сега ще видиш — каза Антон и седна удобно на пъна, като сложи арбалета на колене. — Името! — изджавка той с гласа на Хекса Ирукански.

Пашка направи с гръб знак на презрение и неподчинение. Антон стреля. Тежката стрела с трясък се заби в клона над главата на Пашка.

— Охо! — извика Анкиният глас.

— Казвам се Бон Саранча — призна си Пашка с половин уста. — „И тука сигурно ще падне той — един от тези, дето бяха с него“.

— Известен насилник и убиец — поясни Антон. — Но той никога нищо не прави даром. Кой те изпрати?

— Изпрати ме дон Сатарина Безпощадният — излъга Пашка.

Антон презрително каза:

— Ей тази ръка сложи край на смрадливия живот на дон Сатарнна преди две години в оброчището „Тежките мечове“.

— Дай аз да му забия една стрела — предложи Анка.

— Съвсем забравих — бързо каза Пашка. — Изпрати ме всъщност Арата Красивият. Обеща ми сто жълтици за главите ви.

Антон се плесна по коленете.

— Ама че лъжец! — възкликна той. — Нима Арата ще се залавя с негодник като тебе.

— Все пак да му забия ли една стрела? — кръвожадно попита Анка.

Антон демонично се закикоти.

— Впрочем — каза Пашка — простреляна е дясната ти пета. Време е кръвта ти да изтече.