Читать «Трудно е да бъдеш бог» онлайн
Аркадий Стругацки
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
ПРОЛОГ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Трудно е да бъдеш бог
Това бяха дни, когато аз разбрах
какво значи да страдаш, какво значи
да се срамуваш, какво значи да се отчаеш.
Трябва да ви предупредя за следното:
когато изпълнявате задачата си, трябва да
имате оръжие за авторитет. Но при никакви
обстоятелства не ви се разрешава да го
употребявате. При никакви обстоятелства.
Разбрахте ли ме?
ПРОЛОГ
Ложата на Анкиния арбалет беше направена от черна пластмаса, а тетивата бяха от хромова стомана и се изпъваха с едно дръпване на безшумно плъзгащата се ръчка. Антон не признаваше нововъведенията. Той имаше солидно бойно оръжие в стила на маршал Тоц — крал Пиц Първи, обковано с черна мед, с макара, на която се намотаваше шнур от волски жили. А пък Пашка взе пневматична карабина. Понеже беше мързелив и не го биваше в дърводелския занаят, той смяташе арбалетите за детство на човечеството.
Те спряха лодката на северния бряг, където от жълтата пясъчна урва стърчаха разкривени корени от борове. Анка остави кормилното весло и се огледа. Слънцето вече беше се издигнало над гората и всичко беше синьо, зелено и жълто — синя мъглата над езерото, тъмнозелени боровете и жълт отвъдният бряг. А небето беше ясно, белезникавосиньо.
— Нищо няма там — каза Пашка. Младежите седяха, наведени над борда, и гледаха във водата.
— Грамадна щука — уверено каза Антон.
— Ей с такива плавници, нали? — попита Пашка.
Антон не отговори. Анка също погледна във водата, но видя само собственото си отражение.
— Да бяхме се изкъпали — каза Пашка, като потопи ръката си до лакът във водата. — Студена е — съобщи той.
Антон се премести на носа и скочи на брега. Лодката се заклати. Антон се хвана за борда и с очакване погледна Пашка. Тогава Пашка се изправи, сложи веслото на рамо като кобилица и извивайки долната част на тялото си, издекламира:
Стари шкипер Вицлипуцли.
Ти, приятелю, не чу ли?
Погледни, към теб се носят
стадо печени акули.
Антон мълчаливо дръпна лодката.
— Ей, ей! — развика се Пашка и се хвана за борда.
— Защо печени? — попита Анка.
— Не зная — отвърна Пашка. Всички се измъкнаха от лодката. — Но нали е хубаво? Стадо печени акули.
Те започнаха да изтеглят лодката на брега. Краката им затъваха във влажния пясък, целият покрит с изсъхнали борови иглички и шишарки. Лодката беше тежка и хлъзгава, но те я измъкнаха до самата кърма и спряха задъхани.
— Крака си премазах — каза Пашка и взе да си оправя червената превръзка на главата. Той внимаваше възелът на превръзката да бъде точно над дясното ухо, както у дългоносите ирукански пирати. — Животът пет пари не струва, хей! — заяви той.
Анка съсредоточено си смучеше пръста.
— Убоде ли се? — попита Антон.
— Не. Одрасках се. Някой от вас е с такива нокти…
— Я покажи!
Тя го показа.
— Да — каза Антон. — Травма. Е, какво ще правим?
— На ра-а-мо и покрай брега — предложи Пашка.
— Защо тогава трябваше да слизаме от лодката? — каза Антон.
