Читать «Лея» онлайн - страница 2

— Погледни се. Изглеждаш на четиридесет и пет, а си само на двадесет и две.

— Да — уморено отговори Лея. За пръв път беше прекарала деня без работа и топлото питие я накара да се отпусне. — Имаш ли някакви дрехи за мен?

Бес отново започна да се вайка, но тръгна към бара и взе шунка, хляб и горчица. Сложи чинията пред девойката и седна срещу нея. С крайчеца на окото забеляза как сестра й се колебае дали да започне да яде.

— Мислиш си да вземеш храната и да им я занесеш, но аз сама ще ти я натъпча в гърлото.

Момичето се усмихна и с две ръце се нахвърли над чинията. С пълна уста и сведени очи запита небрежно, сякаш не се интересуваше от отговора:

— Виждала ли си го напоследък?

Жената погледна остро мръсната коса на сестра си.

— Ти си мислиш все още… — започна тя, загледана в камината.

Блесна светкавица и освети кръчмата. Бедната Лея, мислеше си кръчмарката. В известен смисъл тя приличаше на баща им — твърдоглава и упорита като скала. Бес можа да си отиде и да остави малките. А за Лея, въпреки буйствата на стареца, семейството беше всичко. След като почина майка им, тя реши да се грижи за децата, докато и най-малкото порасне достатъчно, за да може само да се справя с живота. Отказваше да напусне дома, без значение какво й се налагаше да изтърпи. Понасяше всичко, защото твърдоглаво вярваше в една мечта. Нейният живот нямаше да бъде като света, който желаеше Бес. Мечтаеше за неща, по-различни от храна, подслон и топлина. Блянът на Лея беше неосъществим. Тя беше влюбена в господин Уесли Станфорд. Веднъж, когато беше малка, той дойде до къщата им, зададе й няколко въпроса, от благодарност я целуна по бузата и й даде златна монета от двадесет долара. Когато Лея разказа това на сестра си, очите й искряха. Бес веднага поиска да похарчи парите за нови рокли, но Лея побесня. Тя крещеше, че монетата е от нейния Уесли, и че тя го обича, и той я обича, и когато порасне ще се омъжи за него. Дълго време голямата сестра си мислеше само за това, как скритата някъде лъскава монета може да бъде похарчена. Желаеше този Уесли да е подарил на Лея букет цветя. Опитваше се да забрави късчето злато. Понякога виждаше девойката да оре впрегната в хомот и насред браздата да спира, втренчена в празното пространство.

— За какво мислиш? — я питаше.

— За него.

Бес изпъшкваше и си отиваше. Нямаше нужда от обяснения кой е той. Години по-късно реши, че повече не може да понася отвратителния нрав на баща си и непрестанния тежък труд. Напусна фермата и си намери работа в една кръчма отвъд реката. Илайа Саймънс лиши от наследство по-голямата си дъщеря. Не й позволяваше да идва във фермата и да се среща с малките. През последните две години Лея успяваше на няколко пъти да се отскубне и да посети сестра си, за да вземе дрехите, които тя й приготвяше. Хората искаха да помогнат на отчайващо бедните Саймънс, но Илайа отказваше да приема подаяния.