Читать «Лея» онлайн - страница 10

— Тя се нахвърли върху мен като разгонена кучка. Как можех да разбера, че това не й е професия. Дори й платих.

— Глупак! Защо тогава трябваше да се представиш за светец и да си признаеш пред всички? Бих могъл да се справя с положението.

— Както уреждаш всяко нещо в живота ми — извика Уесли със стиснати юмруци.

Икономката на енорийския свещеник донесе водата. Очите й бяха изцъклени от ужас. Рийган коленичи до Никол. Без да обръщат внимание на мъжете в средата на стаята, те започнаха нежно да мият момичето:

— Мислиш ли, че след всичко това Кимбърли ще иска да се омъжи за Уес? — в гласа на Рийган имаше надежда.

— Вероятно — отвърна Никол.

Съпругата на Травис разочаровано сви рамене.

— Чудя се как се е отдала на Уесли, след като е била девствена и защо след това се е върнала при баща си. Ти нали знаеш за сестра й?

— Чух — отговори Никол. Повдигна вежди и погледна приятелката си. — Замисляш ли нещо?

Рийган изглеждаше съвсем невинна. Кимна към уплашения проповедник.

— Тези двамата изплашиха преподобния. Кажи на Клей да изведе Уес навън, а пък аз ще изведа Травис. Искам да говоря с това момиче.

За да привлече вниманието на съпруга си, тя трябваше да застане с крехкото си тяло между двамата спорещи мъже и да удря с юмруци по гърдите му.

— Тишина! — Извика тя. — Идете да се карате другаде.

— Ако ти ще ми казваш какво да правя… — започна Травис, но Клей хвана ръката му.

— Да излезем навън, момичето е болно. — С глава посочи лежащата на кушетката Лея.

— Грешници! Всички жени са грешни! — Изписка Илайа, но Армстронг го хвана за ръка и го издърпа навън след Травис и Уесли, които продължаваха спора си вече през смях. Преподобният ги следваше на пръсти.

В стаята настана тишина.

— Така е по-добре — въздъхна Никол. — Как издържаш двамата под един покрив?

— Покривът е голям — отговори Рийган. — Но колкото повече остаряват, стават по-лоши. Не! — Бързо каза на Лея, която се опитваше да седне. — Просто лежи спокойно.

— Моля ви — прошепна Лея през подутите си напукани устни — трябва да си отида сега, докато него го няма.

— Не можеш да си отидеш. Съмнявам се, че изобщо можеш да вървиш. Сега лежи спокойно.

— Мисля, че трябва да я заведем у дома и да я нахраним — каза Рийган. Думите „и да я измием“ останаха неизказани.

— Не — отговори Лея. — Не искам да създам проблеми на Уесли. Нека се ожени за Кимбърли. Съжалявам много за бебето.

Двете жени се спогледаха.

— Откога го познаваш? — попита Рийган.

— Винаги — прошепна момичето и се облегна на възглавниците.

Погледна ги с едното си отворено око. Приличаха на ангели. Бяха изключително хубави, с пухкави като облаци тъмни коси и рокли от материя, тъкана от боговете.

— Трябва да си вървя — каза Лея.

Рийган нежно я побутна и постави мокра кърпа на подутото й лице.

— Винаги си познавала Уесли, а само един път си била с него?

Тя се опита да се усмихне с подутите си устни:

— Виждала съм го само два пъти.

Изрече това и сякаш се унесе в полусън.

Госпожа Травис седна.

— Искам да чуя останалата част на тази история. Какво прави Уесли с момиче като това, когато от него се очаква да бъде верен на Нейно Кралско Височество Кимбърли?