Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 13

— Велики Боже! — ахна Джак. — Никога не си ми казвала за това!

— Опитвам се да не мисля за него — отвърна младата жена, после рязко смени темата: — Ще ви помоля да почакате тук… Лори хлътна в канцеларията на моргата, за да вземе списъка на телата, пристигнали в хладилните камери през нощта.

— Не мога да си представя, че ще ме затворят в ковчег! — потръпна Джак. Най-много се страхуваше от височини, но веднага след тях идваха тесните и затворени пространства.

— Аз също — промърмори Лу. — Но тя се възстанови по един наистина забележителен начин. Само час след като я извадиха оттам, вече беше в състояние да разсъждава и измисли план, която спаси и двама ни… А аз се натиках в лапите на онези типове с прекалената самоувереност на човек, който отива да спасява една безпомощна жена…

— Исусе! — поклати глава Джак. — А аз си въобразявах, че никой не може да преживее премеждието, което преживях лично — да ме вържат с белезници към някаква канализационна тръба и двамата ми похитители да се карат кой трябва да ми види сметката!

Лори се появи обратно с лист хартия в ръце.

— Камера 111 — обяви тя. — Бях права в предположението си, че никой не се е сетил да прекара трупа през рентгена… После се понесе напред като бегач на дълги разстояния.

Джак и Лу трябваше да подтичват, за да не изостанат. Младата жена спря пред редицата никелирани врати на хладилните камери, провери номера и щракна една от ключалките. После с ловко и добре тренирано движение плъзна носилката навън.

Веждите й отскочиха нагоре. Носилката беше празна, върху чаршафа личаха следи от кръв и замръзнали секрети.

— Странно! — промърмори тя, бутна я обратно и затвори вратичката. После отново провери номера на камерата. Грешка нямаше — това действително беше номер 111. Отвори за втори път, сложи ръка над очите си и надникна вътре. Тленните останки на Карло Франкони не бяха тук.

— По дяволите! — изруга Лори и започна да отваря дебелите врати на съседните камери. В някои от тях имаше трупове и тя внимателно провери прикрепените към тях номера. Скоро стана ясно, че Карло Франкони е изчезнал.

— Не мога да повярвам! — прошепна тя. — Проклетият труп го няма!

Джак наблюдаваше сцената с усмивка. А отчаяното изражение върху лицето на Лори го накара да избухне в гръмогласен смях.

— Моля за извинение — овладя се миг по-късно той. — Интуицията ми подсказваше, че този случай ще ти донесе бюрократични главоболия… Но се оказа, че греша. Бюрократите са тези, които ще си имат главоболия!

Втора глава

4 март 1997 г. 13.30 ч. Кого, Екваториална Гвинея

Кевин Маршал остави молива и погледна през прозореца. За разлика от бурята в душата му, времето навън беше приятно. За пръв път от няколко месеца насам успя да зърне късче синьо небе. Сухият сезон най-сетне започваше. Разбира се, той изобщо не беше сух, но все пак не валеше постоянно, както през дъждовния… Но това си имаше и неприятната страна, тъй като палещите слънчеви лъчи превръщаха всичко наоколо в нажежена пещ. В момента температурата на сянка надхвърляше 44 градуса.