Читать «Спирка „Последна надежда“» онлайн
Джек Слейд
Annotation
Може би за пръв път един човек е поставен във времето си — време толкова сурово, толкова жестоко, че рядко фантазията на авторите се е оказвала достатъчна да го отрази. Западът — това е безмилостна природа, гибелни мисии и титанични цели. Те формират човека Ласитър.
За да принудят северните индиански племена да разкрият златните си съкровища в свещените земи на Блек Хилс, безскрупулни бандити отвличат дъщерята на шамана им. Джон де Салдо, самотен търсач на приключения, успява да се справи с бандата. Главната му цел обаче е богатството. Затова се опитва да привлече на своя страна Ласитър. Тайнствената Бригада Седем обаче е възложила на Ласитър да освободи индианската девойка и да възстанови мира между белите и червенокожите. Така Ласитър и де Салдо стават смъртни врагове…
Джек Слейд
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
info
Джек Слейд
Спирка „Последна надежда“
1.
Ласитър беше толкова ядосан, че не можеше да си намери място. Чернокожата хубавица с гореща кръв, която седеше на седлото зад него, притисната към гърба му, беше причината за голямото му закъснение. Тази жена с неутолима страст, чувствено извити устни и твърди гърди го беше възбудила до такава степен, че той беше забравил всичко около себе си. Екстазът трая цяла нощ. Нищо чудно, че бяха проспали тръгването.
Така му се пада! Ето че бандитите бяха изчезнали. Слава богу, че бяха оставили някоя и друга следа.
Ласитър тихо изруга. Не го успокояваше дори близостта на Синтия, така притискаща се към гърба му, че усещаше натиска на твърдите й гърди.
— Какво търсим тук? — попита сънено тя. Слънцето беше в зенита си, а тази черна палавница беше още уморена! Но след такава нощ това не бе никак чудно.
— Лошото е, че нищо не се вижда.
— Защо тогава тръгнахме толкова рано? — гласът й едва се чуваше и Ласитър беше сигурен, че е затворила очи.
— За да се уверим, че тук няма какво да се види! — изръмжа гневно той.
Тя обаче не го чу. Само топлият й дъх галеше тила му.
— Не заспивай, че ще паднеш! Чу ли?
Лявата й ръка безсилно се отпусна. Ласитър изруга, откачи ласото си от седлото, прехвърли го през дясното си рамо, после зад гърба на Синтия и го измъкна под лявата й ръка. Върза хлабаво възела и цъкна с език, за да подкани коня си. След още две крачки обаче дръпна юздата и спря.
От голямата гора, която се простираше на изток, излезе мъж на кон. По стойката му върху седлото Ласитър разбра, че това е Джон де Салдо. Беше срещнал този човек преди няколко дни в Еджмънт, малко градче на Чейен Крийк. Двамата бяха играли покер. Тип с непроницаемо лице, дълъг и мършав, приличащ на аскет. Не ядеше почти нищо и мразеше всякакво месо. Въпреки че не употребяваше парфюм, както разказаха на Ласитър в хотела, около него се носеше, макар и едва доловим, сладникав аромат. В Еджмънт Ласитър беше видял този човек за пръв път в живота си, но беше убеден, че работата му не е чиста. Не се знаеше откъде е дошъл, а той упорито избягваше да говори за себе си.
В този момент ездачът промени посоката и се насочи право към тях. Затова Ласитър също побутна коня си и тръгна да го посрещне.
