Читать «Дар от злато» онлайн - страница 6

— Готово, шефе! Докато го четете, ще измия тези чинии. И тогава ще си поговорим пак.

Верити се зачете, отчаяно търсейки нещо, за което да се хване и да го отпрати.

— Години — 37? Не подозирах, че сте на толкова.

— Благодаря. Добре, че косата ми не е побеляла.

Очите й преминаха към следващия ред и тя го погледна невярващо.

— Образование — доктор на историческите науки във „Винсънт Колидж“.

— Да, така е. Няма да го използвате срещу мен, предполагам?

— В каква област на историята сте специалист — настоя подозрително Верити.

— Ренесанса. Експерт съм по военна история: оръжия, бойна стратегия.

Джонас изглеждаше напълно погълнат от миенето на съдове.

— Да, разбира се! Сега ще ми кажете, че притежавате няколко нефтени кладенци в Тексас, че имате спестени няколко милиона, и че миенето на чинии ви е хоби.

— Съжалявам, ако не ми вярвате, но е истина. Обадете се в колежа и проверете. След като завърших, останах да преподавам там няколко години, така че всички ме познават.

Верити се бореше със съмненията си. Очакваше всичко, но преподавател по ренесансова история вече бе прекалено. Спомни си, като дете колко запленена беше от тази кървава, брилянтна, променяща света епоха. Едва сега осъзна, че е била права преди малко, когато бе определила цвета на очите му „като флорентинско злато“.

— Няма защо да се обаждам. Ще се оправя и сама. Кажете ми нещо за Ренесанса?

— Говорите ли италиански?

— Не.

— Е, по-добре щеше да звучи в оригинал, но ще се опитам да го преведа.

Джонас замълча, опитвайки се да събере мислите си.

Моята дама ме наранява със съмненията свои —

всяка въздишка, всеки поглед

е промушване с рапира. Жадувам да я даря с любовта си,

но първо вярата си тя да ми дари.

Верити скръсти ръце на гърдите си.

— Какво беше това?

— Груб превод на малко известен поет от тази епоха. Впечатлена ли сте?

Тя не отговори веднага. Чувстваше се още по-объркана. „Мога ли да изхвърля на улицата човек, който знае наизуст ренесансовата любовна поезия?“ Но си спомни, че и известните убийци от петнадесети шестнадесети век също са пишели стихове. Дори това е било нещо като традиция за тогавашните благородници. Еднакво високо се е ценяло умението да твориш поезия и да отправяш смъртоносни удари с рапира.

— Не особено, защото този стих ми е непознат. Чела съм доста ренесансова поезия, но не си спомням тази ваша малка „песничка“.

— Още една причина, да бъдете впечатлена, нали?

— Добре, впечатлена съм, но не съм сигурна, че поезията помага особено в миенето на чинии.

— Мога да ви рецитирам и малко от Макиавели, ако предпочитате. Например, за изкуството да преодолявате страховете си.

— Не, няма нужда. Чела съм достатъчно от него. А както виждате, мога да поема рискове, след като притежавам ресторант и го управлявам успешно.

— Е, това вече ме учудва. Ако не е тайна, защо сте чела точно Макиавели²?

— Баща ми го обожава. Смята, че теориите му за политическо оцеляване са валидни и днес. Затова, когато бях малка, ме накара да прочета няколко негови книги — Верити сведе очи обратно към листа в ръцете си. — Виждам, че сте бил доста дълго в ресторантьорския бизнес. Например, в бара „Зелената вещица“ на Вирджинските острови.