Читать «Дар от злато» онлайн - страница 11

— Не съм свикнал да се боя от санитарните власти. В Мексико няколко долара оправят всичко.

— Предполагам, че навсякъде, където си работил, е било така?

— Е, така беше. Клиентите се оплакваха по-често, че бирата е топла, или че уискито е разредено.

— Нещата тук са различни.

— Свиквам с това.

„Наистина свиквам“ — мислеше си Джонас, гледайки как Верити се отдалечава по пътеката, водеща до нейната малка къща, скрита между дърветата. Знаеше вече доста неща за очарователната мис Еймс — че е добра готвачка и домакиня, че е скандалджийка и „господарка“, че е отличен бизнесмен. Но кой знае защо, още от Мексико я желаеше. Желание по-силно от всичко, което бе изпитвал. Докато преди привличането не бе сексуално, сега се замисляше, дали ако се любеше с нея, щеше да разплете загадката на собственото си минало. Сега вече можеше да е сигурен, че импулсът, който го бе накарал да я последва, обецата и сексуалното му влечение, са тясно свързани. В главата му изникна един цитат от „Книгата на кавалера“ от Кастельо: „Този, който притежава тялото на една жена, превзема и крепостта на нейната душа и разум.“

Твърде много време беше изминало, откакто бе чел този ренесансов наръчник за поведението на дворцовите благородници, но сега цитатът сякаш най-добре отразяваше чувствата му.

Седеше на стълбите пред бунгалото и докосваше леко обецата в джоба си. Нарочно бе изгасил осветлението, за да види, дали Верити отново ще спази обичайната си програма. Това беше третата нощ, откакто я наблюдаваше как се прибира сама след работа. В петък й бе предложил да я изпрати, но тя му се бе изсмяла. „Свикнала съм да се прибирам сама, а ти по-добре върви си почини.“

Верити казваше истината. Очевидно беше, че нямаше приятел или любовник, но този факт явно не я тревожеше. Джонас с изненада откри, че тогава тя не си легна, а облече бански костюм и тръгна към курортния комплекс. Първата му мисъл беше, че отива тайно да срещне някой мъж. Импулсът му да я последва беше неустоим. Когато разбра истинската причина за нейната среднощна разходка, въздъхна облекчено.

Верити използваше минералния басейн на комплекса, въпреки надписа: „Строго забранено ползването след деветнадесет часа.“ Тя влезе през задната врата на женската секция. Джонас с възхищение я наблюдаваше през запотените стъкла. За негово съжаление, Верити не свали банския си костюм, макар че беше сама, а осветлението бе изключено. Банският й имаше някакъв старомоден дизайн и сякаш бе направен така, че да прикрива колкото се може повече от тялото й. Дори имаше нещо подобно на къса пола, стигащо до средата на бедрата й. Това накара Джонас отново да си спомни за бутилката маслиново масло от марката „Вирджин“ на кухненския рафт.

Тази вечер той твърдо реши, че трябва да се включи в нейната „развлекателна програма“. Все пак Верити сама си го просеше, след като му беше изнесла лекция за вредата от заведенията за бързо хранене и техните продукти. Джонас не очакваше, че може да се разрази такава буря, когато се появи пред нея с мазен хамбургер в ръка. Усмихна се доволно, спомняйки си тази случка. Вече знаеше доста неща, които направо изкарваха Верити извън кожата й.