Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 6

Не, на снимката си беше само Сю. Сигурно се е смахнала за миг или пък е позволила желанието на Каролайн всички отново да се съберат заедно да й повлияе.

— Аз ще направя следващата снимка — обади се Бони и скочи от дивана. — Седни там, Вики, и се облегни удобно. Не, премести се малко… добре, точно там! — Всички движения на Вики бяха припрени, изнервени. Когато светкавицата угасна, тя имаше вид на уплашено животно, готово да побегне.

Каролайн хвърли бегъл поглед на втората снимка, преди да се надигне и да се отправи към кухнята.

— Можете ли да отгатнете какво имаме вместо торта? — попита тя. — Правя моя версия на убийствена шоколадова торта. Хайде, трябва да дойдете и да ми помогнете за разтапянето на фъджа. — Сю тутакси тръгна с нея, а след кратко колебание я последва и Вики.

Когато се обърна към Бони, от лицето на Мередит бяха изчезнали и последните следи от любезното й изражение.

— Трябваше да ми кажеш.

— Зная. — За минута Бони сведе глава малодушно. Но после отново я вдигна и се усмихна. — Ама тогава нямаше да се съгласиш да дойдеш и нямаше да можем да опитаме убийствената шоколадова торта.

— А дали тортата си струва всичко това?

— Е, поне ще помогне да си прекараме приятно — изтъкна Бони логично. — И всъщност може пък да не се окаже толкова лошо. Каролайн действително се опитва да бъде мила с нас, а за Вики е добре поне веднъж да се измъкне от дома си…

— На мен пък ми се струва, че не се чувства много добре — прекъсна я Мередит грубо. — Има вид сякаш всеки миг ще получи инфаркт.

— Е, може би просто е нервна. — Според Бони, Вики имаше предостатъчно основания да бъде толкова нервна. Тя бе прекарала по-голямата част от есента в някакъв транс, бавно подлудявана от сила, която не разбираше. Никой не се надяваше да се възстанови, включително и самата тя.

Мередит все още изглеждаше мрачна и намръщена.

— Поне можеш да се утешаваш с мисълта — опита се Бони да смекчи ситуацията, — че това не е истинският ти рожден ден.

Мередит взе фотоапарата и го завъртя в ръцете си.

— Всъщност е — промърмори, свела поглед надолу.

— Какво? — Бони се втренчи изумено в нея и заговори по-силно: — Какво каза?

— Казах само, че днес е истинският ми рожден ден. Майката на Каролайн трябва да й е казала. Навремето, доста отдавна, двете с майка ми са били приятелки.

— Мередит, какви ги дрънкаш? Рожденият ти ден беше миналата седмица, на тридесети май.

— Не, не беше. Днес е, на шести юни. Истина е, така е записано в шофьорската ми книжка и във всичките ми документи. Родителите ми започнали да го празнуват седмица по-рано, защото датата шести юни била твърде разстройваща за тях. На този ден дядо ми бил нападнат и след това полудял. — Бони ахна, внезапно изгубила дар слово, а Мередит добави спокойно: — И знаеш ли, опитал се да убие баба ми. — Върна внимателно полароида точно в центъра на масичката за кафе. — Май трябва да отидем в кухнята — рече тя тихо. — Вече надушвам шоколада.