Читать «Песен за нибелунгите» онлайн - страница 4

за воинското достойнство, • за рицарската чест,

що храбрият владетел • до гроба носи даже,

не ще насмогне никой • докрай да ви разкаже.

Сред толкова почтеност • Кримхилда със надежда

веднъж насън видя се • сокол да си отглежда.

Но два орела злобни • сразиха го и нея

при гледката боязън • за цял живот обзе я.

На майка си разказа • нощес какво сънува,

а старата царица • така го разтълкува:

„Соколът с чест отглеждан • е твоят бъдещ мъж.

Не го ли Бог опази, • ще рухне отведнъж.“

„Отде тоз мъж ви хрумна • вам, майко моя драга?

Не ще допусна рицар • с любов да ми дотяга.

Красива нека бъда • до сетните си дни,

без някой мъж чрез обич • мен зло да причини.“

„Недей да се заричаш“ — • отвърна Ута с благост. —

„Изпиташ ли ти нявга • най-съкровена радост,

на мъж ще се дължи тя. • Ще бъдеш хубавица

и Бог дано един ден • те срещне с знатен рицар.“

„Да спрем дотука спора, • царице величава.

У колко от жените • тъй често проличава

как може скръб накрая • любов да победи.

От тях аз ще се пазя, • от тези две беди.“

В душата си Кримхилда • отрече любовта

и дълги дни прекара • в отрадна самота,

без тя да закопнее • за обич пламенна.

Но сетне с почест стана • на рицар смел жена.

Той същият сокол бе, • явил й се в съня,

от Ута разтълкуван. • За мъст тя зажадня

към своите роднини, • когато го убиха.

Смъртта на едного тъй • мнозина заплатиха.

II епизод

Зигфрид

Край Долен Рейн израсна • отрокът благороден

на кротката Зиглинда • и Зигмунд — цар достоен,

богат владетел, в битка • храбрец, но хрисим в мир —

сред замъка им в Ксантен, • прочут надлъж и шир.

Тоз принц на име Зигфрид • бе снажен и напет,

в опасности пребродил • на кон царства навред,

със сила отличил се • по чуждите земи.

Какви юнаци сетне • в Бургундия откри!

В младежките години, • в лудешки времена

що подвизи извършил • легенда не една

на Зигфрид посветена • редеше чудеса

и будеше възхита • юнашка красота.

Прилежно възпитаван • тъй както подобава,

подир с дела постигна • заслужена прослава.

На Зигмунд из земите • ликуваха мнозина,

че Зигфрид бе във всичко • от други ненадминат.

Когато поотрасна, • на приеми в двореца

той въжделен гост стана. • И дама, и девица

държеше да го зърне • сред другите мъже

и благосклонността им • той виждаше добре.

Без придружител рядко • бе пускан на езда.

Наставници му бяха • все люде на честта.

Одежди му гласеше • царицата сама.

Любимец бе на всички, • на цялата страна.

С оръжие щом бе му • по сила да борави,

на него всичко нужно • тозчас се предостави.

Започна да ухажва • красавици той също,

които склонни бяха • с взаимност да отвръщат.

Пред воините си Зигмунд • тогаз оповести,

че празненство ще вдига • с приятелите си.

Вестта земи обходи • на доблестни крале.

На гостите дари той • доспехи и коне.

Където някой щеше • да става рицар смел,

в рода си като всеки • по своя път поел,

поканен бе да дойде • на празника голям.

Добиха сетне с принца • те рицарския сан.

За празника мълвата • се носи и до днес.

Цар Зигмунд и Зиглинда • заслужиха почест

за даровете скъпи, • раздавани поред