Читать «Песен за нибелунгите» онлайн
(неизвестен автор)
Песен за нибелунгите
Борис Парашкевов
Към читателя
През европейското късно Средновековие успоредно с дворцовата поезия и рицарския роман се появяват обемисти епични произведения с неизвестен автор, които историческата памет, независимо от неизбежните превратности на времето, е съхранила под формата на национални епоси в литературите на някои съвременни народи. Такива например са френската „Песен за Ролан“, испанската „Песен за моя Сид“, финландската „Калевала“. Към този жанр, останал за съжаление без съответствие в нашата старинна книжнина, тъй както сме лишени и от едно истинско културно Средновековие в контекста на общоевропейското развитие, принадлежи монументалният немскоезичен героичен епос „Песен за нибелунгите“. В науката доста широко е застъпена тезата, че зад неговия анонимен автор се крие средновековен поет на име Майстер Конрад. В публикуваната през 1987 г. книга „Следата на поета“ изследователят Валтер Ханзен представя свои наблюдения и разсъждения относно неговата по-конкретна личност. След като обходил и се уверил в автентичността на описаните в епоса походи от град Вормс на изток по поречието на Дунав през Бавария и Австрия до Естергом в Унгария, Ханзен смята, че въпросният автор безспорно е познавал много добре този регион и по всяка вероятност дори е произхождал от него. В крайна сметка изследователят си позволява да отъждестви въпросния Майстер Конрад с почти неизвестния средновековен книжовник Конрад фон Фусесбрунен. Според Ханзен навярно именно на него Волфгер фон Ерла, епископ на гр. Пасау през 1191–1204 г., е възложил да обедини в едно цялостно епично произведение съществувалите дотогава в устното предание героични песни за Зигфрид и Кримхилда, за Гунтер и Брунхилда, за измяната на Хаген и извършеното от него покушение над Зигфрид, за породената от това събитие отмъстителност на Кримхилда, довела в крайна сметка до гибелта на бургундците в двореца на нейния втори съпруг Атила. Изпълнявайки това поръчение, Конрад очевидно се е почувствал задължен спрямо своя меценат и в повествованието го е почел в образа на пасауския епископ Пилгрим (строфа 1296 сл.), а себе си, изглежда, е вплел във войнствения бургундски шпилман — гусларя Фолкер.
Тази хипотеза относно генезиса на „Песен за нибелунгите“ е в пълна хармония с допускането, че епосът ще да е възникнал в Пасау в края на XII или по-скоро в самото начало на XIII в., като с упадъка на рицарството популярността му през следващите столетия значително намаляла. През XVI в. той изцяло изпаднал в забвение, за да бъде преоткрит през 1755 г. от лекаря Якоб Херман Оберайт, а с появата на романтизма интересът към неговото изследване, интерпретиране и сценично претворяване (Фуке, Вагнер, Гайбел, Хебел) внезапно се възобновил. Запазен е в 35 различни по размер ръкописа и се състои от 39 епизода (в средновисоконемския оригинал обозначавани като „авантюри“ съгласно тогавашното значение на тази старофренска заемка в немски: настъпване на героично събитие и неговото описване). Общият му обем в отделните ръкописи възлиза средно на около 2400 строфи, а оформящите се в него две части кулминират съответно в убийството на приказния Зигфрид (I-XIX епизод) и в отмъщението на неговата съпруга Кримхилда, довело до погрома над бургундците (ХХ-ХХХГХ епизод).
