Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 150
Джейн Ан Кренц
— Но нещата ще бъдат различни — каза Ник.
— Не, няма. — Аби пристъпи напред и се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — Никога нищо няма да промени това, което е между нас тримата.
— Винаги ще бъдем семейство — допълни Гуен. Тя целуна Ник по другата буза и се отдръпна назад.
— Добре тогава. — Ник изглеждаше доволен. Той примигна, за да се отърве от сълзите в очите си, и предложи ръката си на Аби. — Хайде да го направим. Мисля, че Сам започва да нервничи.
— Нищо не може да накара Сам да нервничи — спокойно отговори Аби.
— Повярвай ми, възможността да избягаш и да го оставиш да те чака пред олтара е повече от достатъчна, за да го изплаши до смърт — каза Ник. — Аз лично се забавлявам при вида на зле прикритата паника в очите му.
Гуен се усмихна.
— Но това няма да трае дълго, защото Аби няма да го изостави пред олтара.
— Не. — Аби обви облечената си в бяла ръкавица ръка около ръката на Ник. — Никога.
Зазвуча музиката на сватбената церемония.
— Тръгваме. — Гуен целуна за последен път Аби, като внимаваше да не развали грима й, и взе кошничката с цветя.
Сам чакаше пред олтара, но не беше самотен. Кумът му Джъдсън също беше там.
Джъдсън не отдели очи от Гуен, докато вървеше по пътеката, за да заеме мястото си на главна шаферка. Тя му се усмихна под периферията на шапката с цветя и панделки. Любовта гореше в очите му.
След церемонията Гуен стоеше в една от големите бели шатри, подредени за приема, и гледаше как младоженците завършват първия си валс.
— Трябва да отдадем дължимото на Жерар. — Ник завъртя шампанското в чашата си. — Организира цялото нещо, без да мигне.
— Ако питаш мен, този човек трябва да командва армия — обади се Джъдсън. — Войската е загубила много, когато Жерар е избрал кариерата на сватбен агент.
— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.
— Служил е десет години.
Джъдсън се усмихна.
— Вярвам… Не всеки може да се измъкне безнаказано, след като е нареждал на един куп роднини и цялото население на острова какво да правят и как да го правят. Между нас казано, Жерар истинското му име ли е?
— Няма да издам — отвърна Ник. Той отпи от шампанското си. — Заклех се, че ще пазя тайна по този въпрос. Виж, ако искате да обсъдим татуировките му…
— Не — прекъсна го Джъдсън. — Не искам.
— Жалко — тежко въздъхна Ник. — Истинско произведение на изкуството са.
— Мисля, че е време да сменим темата — заяви Гуен решително. — Независимо от татуировките и името, Жерар организира разкошна сватба. Разбира се, помага и това, че Аби и Сам са родени един за друг. Виж ги как се гледат в очите. Дори и оттук се усеща добрата енергия.
Валсът завърши бавно и елегантно. Тълпата аплодира, когато Сам целуна Аби. После внезапно музикантите смениха темпото, сигнал, че гостите са поканени на дансинга.
Ник остави чашата си със сериозна решителност.
— Ако ме извините, ще отида да поканя Жерар на танц. Той сигурно ще ми откаже, защото има отговорности като сватбен агент.