Читать «Ламермурската невеста» онлайн - страница 21

Поразмислил над всички тези обстоятелства и убеден, че не само личните му интереси и безопасност, но и интересите и безопасността на неговата клика и привърженици налагат да се даде ход на попадналите в ръцете му улики срещу Рейвънсууд, той седна на масата и се зае да съчинява изложението до Тайния съвет, като в него описваше подробно безредиците, избухнали при погребението на лорд Рейвънсууд. Лорд-пазителят знаеше чудесно, че дори имената на участниците в това събитие, да не говорим за самия факт, ще предизвикат недоволството на колегите му и те най-вероятно ще пожелаят да накажат младия Рейвънсууд, да речем, in terrorem²³.

Но въпреки това той трябваше да проявя известна деликатност — да състави доклада си с такива изрази, които, без да оставят съмнение във виновността на младия човек, да не звучат прекалено целенасочено — излязло изпод перото на сър Уилям Аштън, отдавнашния враг на бащата Рейвънсууд, това би могло да се приеме като проява на лична злоба и омраза. И както се трудеше сър Уилям в момента, подбирайки достатъчно убедителни аргументи, за да представи Едгар Рейвънсууд като подстрекател на случилите се вълнения, и същевременно уклончиви, за да не предизвикат срещу него пряко обвинение, той за миг откъсна поглед от листата и се взря в герба на фамилията, срещу чийто наследник той точеше стрелите си и разстилаше мрежите на закона. Този герб, изрязан на един капител, намиращ се под свода, представляваше глава на черен бик с девиза: „Аз чакам своя час!“, и мислите на лорд-пазителя неволно се насочиха към събитието, подтикнало рода Рейвънсууд да възприеме този чудноват девиз.

Според едно предание в тринадесети век мощен завоевател лишил Малисиус де Рейвънсууд от владенията му и известно време безнаказано се наслаждавал на плодовете на извоюваната победа. Веднъж, когато в дома се готвел празник, Малисиус, който непрестанно чакал удобния момент, се вмъкнал в замъка заедно с неколцина предани приятели. Гостите очаквали с нетърпение началото на пира, но когато стопанинът надменно заповядал да внесат блюдата, Рейвънсууд, предрешен като лакей, отвърнал страховито: „Аз чакам своя час!“, и в този миг на масата се появила бича глава — древният символ на смъртта. По този сигнал заговорниците се нахвърлили върху завоевателя и неговите привърженици и ги избили до един. Изглежда, споменът за това събитие, предавано охотно от уста на уста, неприятно порази чувствата и засегна съвестта на лорд-пазителя, защото, като прекрати работата по, започнатото изложение, той стана, събра листата, които бе изписал, и грижливо ги прибра в чекмеджето на бюрото, заключи го и напусна кабинета с намерение да се съсредоточи и прецени всички възможни последствия на предприеманата от него крачка, преди да са станали неизбежни.

Като минаваше през голямата готическа зала, сър Уилям Аштън дочу звуците на лютня — свиреше дъщеря му. Музиката, особено когато не виждаш изпълнителя, поражда удоволствие, примесено с почуда, и ни напомня песента на птиците, скрити сред гъстите листа. Макар държавникът да не беше свикнал да се отдава на такива прости и естествени чувства, той все пак бе човек, а и баща. Спря се и заслуша сребърното гласче на Луси Аштън, която изпълняваше с акомпанимент на лютня неизвестен за него романс, написан върху старинен народен мотив: