Читать «Ламермурската невеста» онлайн - страница 10

Но не успях да разколебая мнението на Тинто с тези доводи, изградени, както той се изрази, на лъжлива предпоставка. Дик възрази:

— За съчинителя на романси¹³ описанието изпълнява ролята на рисунъка и колорита за художника. — Думите са също багри и ако писателят ги употребява с нужното умение, всяка сцена, която той ще извика пред мисления взор на читателя, ще бъде не по-малко ярка от яснотата, с която живописецът би я представил пред погледа на зрителя, осъществена като гравюра или платно. И в двата случая законите са едни и същи; прекаленото увлечение по диалога, тази многословна и отегчителна форма, доведе до смесване на художественото повествование с драмата — съвсем различен вид литературно съчинение, в което диалогът е самата основа, защото, като изключим репликите, всичко останало — костюмите, лицата, движенията на артистите — е предназначено за окото. Няма нищо по-скучно от дългото повествование, написано под формата на драма — продължи Дик, — и всеки път, когато ти прекъснеш повествованието с дълги разговори, като го приближаваш към този жанр, то става сдържано и неестествено; освен това изгубваш способността да привлечеш вниманието на читателя и да възбудиш въображението му, а във всички други случаи смятам, че сравнително добре успяваш да се справиш.

Поклоних се в знак на благодарност за комплимента, изречен навярно с единствената цел да бъде облекчаващ лек, и незабавно изявих готовност да напиша — или поне да се опитам да напиша — роман в стил по-близък до гореописаните правила, където героите ще действуват повече, а ще говорят по-малко, отколкото във всички досегашни мои литературни опити. Дик кимна одобрително и прибави с покровителствен тон, че като награда за моето покорство ще дари на музата ми сюжет, който преди време много го заинтригувал, предвид на неговото собствено изкуство.

— Ако се вярва на легендата — допълни той, — тази история наистина е достоверна; обаче оттогава са изминали над сто години и е разумно да се усъмниш в точността на малките детайли на сюжета.

Изрекъл тези думи, Тинто отвори папката си и извади една рисунка; това била скицата, както ми обясни, на бъдеща картина с размери четиринадесет на осем фута¹⁴. Тази скица, майсторски интерпретирана, както биха се изразили специалистите, изобразяваше старинна зала, уредена и обзаведена, казано на съвременен език, според вкуса на елизабетинската епоха¹⁵. Светлината, проникваща в стаята през горната половина на висок прозорец, падаше върху женска фигура с необикновена хубост; жената сякаш бе застинала в безмълвно отчаяние, очаквайки изхода от спора между други две лица — млад мъж във вандайковски костюм¹⁶ от времето на крал Чарлс I Стюарт и друга жена, която, ако се съди по възрастта и сходството в чертите, беше майка на първата. Младият мъж, с израз на поругана гордост — това личеше по отметнатата му глава и протегнатата напред ръка, — не толкова молеше, колкото настояваше за нещо, което му принадлежи по право, пред по-възрастната жена, а тя го слушаше с явно неудоволствие и гняв.