Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 38

Вечер обикновено имаха гости или ходеха на гости. Хари беше голям компаньон и го харесваха. Погледнато отвън, изглеждаше, че бракът върви много добре. Страшното за Хари идваше, когато си лягаха. Но той си изпълняваше стриктно задълженията.

Като изключим секса, иначе му беше изненадващо лесно да живее с Лайза. Но изпълнението на тези проклети креватни задължения му беше заседнало в гърлото.

Надяваше се, че Лайза ще се позасити и ще поохладнее към секса с течение на времето, но това не ставаше. Тя просто не се насищаше. Това влудяваше Хари. Понякога срещаше случайно някое от предишните си момичета и знаеше, че е достатъчно да отвърне на недвусмислено благосклонния и поглед, за да се наслади на някое хубаво тяло вместо тия хърбави форми на Лайза, но Хари беше честен и не го правеше. Знаеше цената на това, което получава, и беше напълно решен да не мами. Освен това беше така изтощен от Лайза, че не му се и приискваше да има някоя друга.

На по-големите събирания Лайза винаги си слагаше Диамантите на Есмалди. Огърлицата караше другите жени да си скубят косите от завист. Като я гледаше Хари мислеше за това безобразно прахосничество на красота. Лайза нямаше нито лице, нито врат, за да носи това великолепно бижу. Затова Хари намрази огърлицата. Понякога се случваше на партито да е някоя о истинските хубавици на Парадайз Сити, а такива ги имаше много. Тогава на Хари му се приискваше да вземе огърлицата от мършавия врат на Лайза и да я окачи на тази хубавица. Беше сигурен, че ефектът би бил невероятен.

Работата в офиса, с петдесетте хиляди декара на Коен, не му се харесваше много. Самият офис беше доста приятен. Имаше си и собствен луксозен кабинет. Но продажбите или по-точно опитите за продажби на парцели земя отегчаваха Хари. Той не чувстваше хъс в тази търговия. Не му се занимаваше с разни карти и не беше много умел с клиентите, което ги правеше подозрителни.

Мразеше и секретарката си Хариет Бърнстейн. Коен му беше казал, че на практика тя движи целия бизнес и това беше така. Трийсет и осем годишна, ниска, дебела, спретната, с малък гърбав нос и мънистени, черни очички. Тенът на лицето й напомняше цвета на говеждата лой.

Още щом се запознаха, Хари разбра, че тя нито го харесва, нито му има доверие. Неговият чар отскачаше от нея като топка за тенис от стена. Беше ужасяващо делова. Още преди да е поискал някое писмо, папка или документ, тя му го беше донесла на бюрото. Знаеше наизуст кредитния баланс на всеки клиент. Знаеше на кого си заслужава да се даде работен обяд и на кого не. Беше ангажирала маса в Яхтклуба, която постоянно беше на разположение на Хари, и всяка сутрин щом отидеше в офиса, той намираше върху бюрото си подробно разписание на срещите си за деня — с кого ще обядва и всички необходими подробности за госта. Хари разбираше защо Коен харесва такива служители, но него самия това просто го задушаваше. Понякога идваше някой симпатичен клиент и на Хари му се приискваше да го заведе до един от чудесните крайбрежни ресторанти, вместо в снобския Яхтклуб, но нямаше нерви да разваля изрядното разписание на мис Бърнстейн.