Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 104

Той се спусна презглава по коридора и отвори рязко вратата на спалнята. Спря за миг на прага. Таня лежеше до леглото, с лице към пода.

— Таня?

Тя направи едва забележимо движение. Хари се спусна към нея, хвана я за раменете и я обърна. Тя се просна отпуснато по гръб. От тялото й стърчеше дървената дръжка на един кухненски нож.

— Таня!

Клепачите й се повдигнаха и тя го погледна, после очите й се замъглиха и останаха неподвижни завинаги. Той хвана дръжката на ножа и го издърпа от тялото й. Веднага рукна силна струя кръв, която обля ръцете и обувките му. Хари се дръпна назад.

Тези замъглени, невиждащи очи му говореха, че тя е мъртва. Тресейки се цял, той пусна ножа на пода. Видя, че кръв има и по ръкавите, и по цялото му сако.

Единственото, което му идваше в главата, беше да се махне от това място, да избяга далече. Той избърса набързо ръце в носната си кърпа, хвърли я и напусна апартамента.

Стийв Хармас, който наблюдаваше изхода, видя излизащия Хари, целия в кървави петна, измъкна се бързо от колата си и тръгна към него.

— Ей, ти!

Хари го погледна с широко отворени очи, огледа се и побягна. Но в паниката си се насочи в най-лошата посока. Втурна се да пресече оживената магистрала. Една движеща се бързо кола нямаше никакъв шанс да го избегне и връхлетя върху му с над седемдесет мили в час. Хари излетя високо във въздуха и когато падна на платното, следващата кола го прегази.

Това беше краят на Хари Луис.

Ал Барни допи бирата, постави чашата върху масата и въздъхна доволно.

— И така, господине, това е всичко. Знаете ли, стана късно. Време е за вечерята ми.

— А какво стана с бандата? — попитах аз.

Той повдигна месестите си рамене.

— Още са на топло. Чух, че Марта била свалила шестдесет фунта.

— А Джони?

— Не можаха да му лепнат обвинението в убийство. Като намериха Огърлицата на Есмалди в джоба на Хари, предположиха, че Хари и Таня са убили Лайза и после са се скарали за огърлицата. Накрая решиха, че той е убил Таня и тъкмо се е измъквал с огърлицата, когато го блъсна колата. От цялата работа най-много спечели Мадокс. Беше много доволен. Джони го осъдиха на пет години затвор.

— А Джилда?

— Нея на две години. Сигурно всеки момент ще излезе.

— А Огърлицата на Есмалди?

— Взеха си я от Музея за ювелирни изкуства. Там много й се тълпели да я гледат.

Ние се погледнахме в очите и Ал каза усмихнат.

— Знам какво си мислиш, господине. Познавам по очите ти. Мислиш си, че ти разказвам куп лъжи. Ей така си ги редиш: „Откъде накъде тоя тлъст къркач ще знае разни работи, дето ченгетата не ги знаят? Как е разбрал, че Хари не е убил Таня?“ — Ал се оригна лекичко, без да престава да се усмихва.

— Както ви казах, аз съм винаги с едно ухо допряно до земята. Хората ми разказват разни неща, който не казват на ченгетата. Анна Уо е моя стара дружка. Тя подслушала всичко, което станало в любовното гнезденце на Хари, и ми го каза. Това да си остане между нас. Всичко вече е минало и заминало. Няма смисъл да се казва на полицията.